Правилата срещу парите

Казаното от посланик Дьо Кабан и негови колеги се вписва напълно в рамките на дипломатическите отношения на страни членки на ЕС и най-вече на това, което един посланик на страна членка на ЕС може да си позволи да прави в друга страна членка на ЕС.

Това, което той казва не е нищо различно от това, което се казва в доклада на Европейската комисия. Такава е работата на посланиците - да усилват и фокусират върху теми от важност за целия съюз или за конкретната страна. Идеята, че някой ще ни остави да си правим каквото си искаме, да пренебреграме мнението на останалите членове и съюзници от ЕС и НАТО, вероятно звучи примамливо за онези, които се чудят как да се изолират от външни критики.

Кой? просто иска да бъде оставен насаме да си прави каквото си иска и да ползва фасадата на членството в ЕС и НАТО, включително евросредствата и сигурността по подразбиране, докато преразпределя финансовите потоци в своя полза /дълъг начин да се каже, че краде/ и се договаря на тъмно с олигарси и политици в сходни режими.

Няма как да имаме режим като в Беларус или Русия и да продължаваме да сме членове на ЕС и НАТО.

Няма как да имаме централизирана съветски тип прокуратура и да си мислим, че ще "минем между капките" в новия ни европейски дом. 

Или, че политико-бизнес групировка ще определя кой да бъде съдия и какъв да бъде изходът от съдебни дела и това да бъде покрито с правото за ненамеса,

Или дали да се разсейваме за значимостта на разследването на Янева-гейт и на твърдения на бивши съдии.

Посредствените сценки при организираната спешна медийна помощ за генералния прокурор и театралното дистанциране от Пеевски не могат да заблудят когото и да било. 

Не става само с пиар.  

Да разгледаме как стои въпросът и от гледна точка на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, която е крайъгълен камък на съвременната дипломация в класическата парадигма. 

В исторически план дипломатическата традиция стъпва върху примата на суверенитета на нацията и правото й на ненамеса от външни сили при определяне на избора на система на управление и

посока на развитие. Виенската конвенция и приетите по-късно Хелзинските спорзумения маркираха рамката на отношения между противници в пика на Студената война. Те осигуриха на Съветския съюз и сателитите му запазена зона, свободна от външна намеса, без да гарантират ненамеса при третата кошница - човешките права и свободи. Тези неугаснали рефлекси на старата номенклатура се възпроизвеждат и до ден днешен в призивите за протести при всяка проява на посланици или политици.

Да не се заблуждаваме - именно подобни надежди стоят в основата на новопоявилата се симпатия към унгарския Орбан и "твърдото му говорене" срещу Брюксел и ЕС. Зад тях прозират и надеждите на Кремъл да вбие клин между новия национализъм и авторитарни тенденции и общоевропейската солидарност и споделянето на ценности.

Членството в Европейския съюз поражда друг интеграционен тип отношения, за които Виенската конвеция и Хелзинските споразумения са твърде тясна и на практика неприложима рамка. При встъпването си в ЕС страните се отказват от изключителни си права върху своята територия и граждани в името на осигуряване на хармонизирани и споделени стандарти на управление и развитие. Да, отказваме се от част от своя суверенитет в името на други права и свободи, които получаваме като граждани в рамките на свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали. Това което "губим" у нас го получаваме на територията на другите страни - като разчитаме на защитата на нашите права, на възможността да се реализираме житейски и професионално. 

Не трябва да се съмняваме, че по-високите етажи на интеграционни процеси в Евросъюза и НАТО пораждат още по-интензивна взаимозависимост и взаимно проникване, включително и право на отделните страни членки, на гражданите и техните избраници да изказват съждения относно критични въпроси на общоевропейската политика, в това число бюджетна политика, сигурност и общи репери на външната и вътрешна политика. Шенген и Еврозоната предполагат по-чести и значими "намеси" на нашите съюзници през призмата на загриженост и право на споделено мнение. 

Страхувам се, че залитанията към ненамеса отразяват страха и паниката, че това което Кой? е успял да осъществи като модел у нас стигна прага на самоотрицанието, отвъд който другите страни членки ще се "намесят" пряко и все по-осезаемо с мнения и действия. Темата за правилата срещу парите.

Всички страни в ЕС се стремят да синхронизат развитието и политиките си, а някои политици и олигарси у нас все още се опитват да възпроизвеждат реакции, типични за авторитарни режими без

да си дават сметка, че нито в международно правен, нито в екзистенциален план България може да се сравнява с Русия. В Кремъл могат и си се позовават на Виенската конвенция и издигат като щит Хелзинските мантри от времето на Съветския съюз за ненамеса и мирно съвместно съществуване, но ние в София сме вече част от Европа, от нейните правила и стандарти. 

Свързани сме с нашите съюзници, с техните политици, граждани в обща интеграционна система. В нея има нетърпимост при пороци и слабости във функционирането на институции на една страна, отстъплението от общоприетите норми при защитата на права, свободите и стандарти на публичното управление, които отстлабват целия съюз и водят до преки щети както за гражданите на страната - обект на критика, така и всички други граждани. Пороците на нашата съдебна система ограничават права не само на европейските граждани и компании, които живеят или работят у нас и извън нашата територия. Така стоят нещата и с корупцията, със стандартите при медийните свободи, с реформите и т.н. - на практика с всичко което правим или не правим ние добавяме или отнемане стойност от Европейския съюз. 

Така, че трябва да свикваме с критики от нашите партньори, така както прави посланик дьо Кабан. 

Виенската конвенция в този смисъл е "стара" дреха - свиквайте с разширените права и възможности за външна намеса у нас. 

Късно е - влакът на Промяната напусна гарата на Вашата стабилност.