Псевдобитката с корупцията и самопричинената дестабилизация

Правителството на ГЕРБ и лично премиерът винаги са имали проблем със съчетаване на съдържателни цели в политиката с политическите привидности, в това число и политическия пиар. 

Помним шумните акции на Цветан Цветанов, на прокурорите и ГДБОП, в които отново под знамето на разгромяване на корупцията "на живо" бяха арестувани екс министри, политици, депутати и то по унизителен начин. Повечето от тях завършиха с оправдателни присъди за арестуваните, но с осъдителни към държавата за нанесените щети. Уж всичко се прави в името на доверието към публичната власт и най-често, за да се спестят публични средства, а накрая излиза, че пак ние плащаме за гафовете в "епичната" лъжебитка срещу корупцията. Нито Цветанов ще плати сега за нанесените щети, нито тогавашния налюдаващ нито главен прокурор.

Сега отново се посяга към "медийната" бухалка и показните акции, но се надявам този път да има сериозни последствия за инициаторите.

Истинската битка с корупцията е системна, упорита, разчетена в детайли и основно "тиха" работа, на която медийните фойерверки не само пречат, но често са и

противопоказни. Тъй като ресурсите винаги са ограничени е важно те да се хвърлят основно в битка на по-високите етажи, там където се крадат и отклоняват милиони и милиарди. Обвързването й с нуждите на кризисни или развойни пиари на отделни политици или политически партии е гаранция за нейната обреченост и подмяна. Хората трябва да научават за евентуален "успех" не в медийни кампании и разкрития от ниските етажи - защото досега говорим на дребно и доста фалшиво на ниво заместници и шефове на агенции, а мълчим за мегакорупцията по високите етажи. 

По начина по който медиите избират да разкрият някаква история възникват съмнения за предверието на подобни разкрития от "миманса" и за придържане към очертани граници на позволено и допустимото. Сред толкова много очевадни примери на грандкорупция се правят разкрития в ниските етажи - няма нито един висш политик, министър, съдия!? Все хора от групата на т.н. expendables - хората, които могат да бъдат пожертвани. 

С оставки, но без дълбоко разследване и осъдителни присъди, оставаме с впечатление за привидност или режисура. Правят се ритуални жертвоприношения, без гаранция, че някой няма да "бъде" нарочен и отстрелян чрез медиен репортаж, без право на защита и единствен изход - оставка. Пък да си доказва правотата!? Това е недостойно, в редица случаи дори аморално и престъпно, като минимум антитеза на добрите публични управленски практики, особено на такива, които да защитят съвестни, да не говорим поели риск реформаторско настроени, държавни служители и политици срещу недоброжелатели. 

Никой лидер не е оцелял ако не защити "своите" срещу користни атаки и назаслужени удари под кръста. 

Коя реформа не ражда съпротива? Само фалшивата! 

Колко му е да спретнеш медиен компромат и след това на "нахраниш" обществените очаквания с поредното жертвено агне, за да остане модела непоклатим. Много често

събитията се развиват мълниеносно, без съд и присъда, хора са изхвърлени от работа, житейски съдби разбити. 

Вие вярвате ли на медиите, особено на такива които спират карикатури или се управляват зад кадър от същите, които трябва да бъдат обект на разследване? Коя медия няма грехове? Основната битка срещу корупцията съвсем не играят водещите елетронни медии, а сайтове и малки отбори от посветени журналисти. 

За да пречиства и освобождава енергията на обществото и институциите за ново развитие, битката срещу корупцията трябва да се води основно чрез инструмените на държавата - следствие, прокуратура, съд. Тъй като те са част от проблема с корупцията, девалвирани като стойност и полезност, вместо реални действия, ни предлагат ерзац битка във виртуалното медийно пространство. 

Арестите почти на "живо", с участието на ГДБОП, са пушилки, призвани да прикрият истинските престъпления и бездействие. 

Пеевски си излиза необезпокояван от България със своите незаконни милиони. Неговите ментори остават със своите стотици милиони, хотели и палати. А нас ни залъгват с историите за някакви несъстояли се пликове с подкупи, с това, че заместник кмет използва служебната си кола в почивните дни, точно както ни залъгваха с откраднатите в чували двеста милиона от КТБ, което се оказа пошъл блъф. Но достатъчен, за да срути една банка и да потънат над 4 милиарда лева в небитието. 

В същото време Христо Бисеров, Валентин Димитров, Емилия Масларова вече имат "изпрана" или "изправна" репутация.

Да, вече съм убеден - не е толкова важно кой ще се опита да ни дестабилизира отвън, защото това е очаквано и прогнозирано. Имаме врагове и зложелатели, които искат да ни

превърнат в несъстояла се държава. 

Проблемът е, че сме вътрешни пленници, нямаме защита срещу посредствеността, дори свикнахме да ни предлагат като значими елементарни решения. Склонността към взаимно унищожение, мултипликаторите на негативната енергия изтощават обществото. Пропускаме опималното време за реакция на кризи, лошите сценарии се самослучват и всичко е гарнирано с фанфари за успехи, управленска суета, самомнение, дори арогантност.

Оборотите се вдигнаха, много хора "на високо" започнаха да правят непредизвикани гафове - един след друг.

Краят го знаете - криза и повече българи на терминалите на софийското летище.

Ако приемаме статуквото, няма кого да виним, освен себе си.

Заслужаваме си и управлението и управленците.