Дилемата с трамвая или кога хората ни харесват

Дилемата с трамвая или кога хората ни харесват

Представете си, че виждате трамвай, чийто механизъм за управление се поврежда в движение и той се е насочил с висока скорост по нанадолнище към петима души, които са в капан, ако не спре. Застаналите сте на тесен пешеходен мост, редом до голям мъж. Ако бутнете мъжа на релсите, трамваят ще го блъсне и... ще забави движение преди да е ударил и убил петимата. Мъжът ще умре, но петимата други ще бъдат спасени. Бихте ли го направили? Бихте ли пожертвали мъжа, ако със сигурност щяхте да ги спасите? 

Според изследване, проведено сред 2400 души от Джим Еверет - докторант на Оксфордския университет, Моли Крокет - доцент в университета и Дейвид Пизаро от университета "Корнел", начинът по който ще отговорите на "дилемата с трамвая" има голямо въздействие върху това доколко хората ви имат доверие и ви харесват, в случай че те чуят какво решавате. 

Да разгледаме опциите

Ако решите да спасите живота на петимата, но да навредите или да убиете човека до вас, вие ще вземете морално решение в съответствие с етичните теории на консеквенциализма. Консеквенциалистите вярват, че трябва винаги да се стремим да увеличаваме възможно най-доброто за възможно най-голям брой хора, дори ако това означава да навредим на малка част от тях - например като раним един, или дори като го убием, за да спасим петимата. 

От друга страна, може да кажете "Не"  и да решите да не пожертвате човека, защото според вас това е лошо и не сте способни на убийство, въпреки че със сигурност ще спасите петима, а може би между тях ще има млади хора, майки... В този случай ще вземете морално решение в синхрон с деонотогическите етични теории, които се фокусират върху морални правила, права и задължения. Житейски постулати като "Не убивай" и "Отнасяй се с другите така, както би искал да се отнасят с теб" пасват идеално в тази категория. 

Да се върнем на дилемата. Кое избирате? 

Статистически, повече хора смятат, че е погрешно да бутнеш мъжа под релсите, за да спасиш петима. От една страна, това има логика - потръпваме от ужас при мисълта, че някой би бутнал нас. Ужасяваме се, че това може да бъде приятел, познат с консеквенционалистко мислене. 

Защо повече хора предпочитат моралният подход, базиран на правила? 

Някои учени твърдят, че институциите на деонтологията, или принципите като "Не убивай" и т.н., са възникнали в резултат от ирационалните емоции. Но се разглежда и тезата, че влияние оказва желанието ни околните да ни харесват, или силата на популярността. На хората, които се придържат към моралните правила на обществото, се гледа като на по-добри социални партньори. Може би затова повече хора имат деонтологични разбирания. 

С развитието на човешката еволюция това е дало превес на единия тип морално мислене - този на следването на правилата, над другия за цели поколения. Затова, вместо да разсъждаваме над ирационалното или емоционално мислене, приемаме морално да съдим въз основа на базирани правила, които сме приели като част от личните си възгледи и настройки на ума. 

За задачата

Докторантът в Оксфордския университет Джим Ей Си Еверет и доцент Моли Крокет от университета - преподавател по експериментална психология, посочват, че са тествали хипотезата, използвайки множество вариации за разрешаване на "дилемата с трамвая" и са избрали за наблюдение два вида хора: които вземат деонтологични решения и които са консеквенциалисти.   

В рамките на 9 експеримента, наблюдателите са открили, че хората, които избират деонтологичния подход или отсъждат с морално приети постулати (отказвайки да убият невинен човек, за да спасят петима) са смятани от околните за по-благонадеждни и за лица, на които може да се има далеч повече доверие, спрямо другите, които са показали по-голяма гъвкавост в моралните разбирания (избрали са да пожертват мъжа, но да спасят петима). 

И не само повече хора са заявили, че биха имали по-голямо доверие на човек с деонтологично мислене, но и са посочили, че биха му поверили парите си. (В рамките на експериментите на участници били дадени пари, те трябвало да ги поверят в ръцете на човек, на когото биха имали доверие и смятат, че е по-вероятно да им ги върне.)

Не е толкова просто

Но това не е цялата история. Простото решаване дали да пожертваш един невинен мъж, за да спасиш петима, не е единственото нещо, което има значение. Учените открили още, че начинът, по който правим изборите си, дори да са против моралните правила, може да е решаващ. Някой, който е решил да пожертва мъжа, но показал ясно колко му е трудно да вземе това решение, е бил счетен в рамките на експериментите от наблюдаващи го като по-достоен за доверие от друг, който взел решението да не пожертва човека видимо много лесно. 

При експериментална ситуация някой, на когото била отредена ролята на жертвата, получавал повече доверие от другия до него, който отказвал категорично да убие - защото първият показал специфично желание - 1.) да живее. Или да 2.) умре. Хората уважавали тези желания. Дори, ако ставало дума за убийство и самоубийство. 

Резултатите от наблюденията подсказват интересни изводи за природата на човешките морални решения. Те са свързани с това защо често хората са привлечени към политически лидери, които изказват прости съобщения, основани на морални правила. 

Замислете се например за политик, който казва, че гей браковете трябва да бъдат законни, защото да се свързват в личенсъюз е фундаментално право на хората в демократичните общества - това е деонтологична перспектива. На този човек е вероятно да се гледа като на по-морален и подходящ за доверие от на другия, който казва, че гей браковете трябва да бъдат законни, защото те ще имат положителни икономически или социални последствия за обществото (гледната точка на консеквенциализма). 

Така че следващият път, когато трябва да вземете трудно решение помнете, хората харесват хора които следват морални правила. 

Източник: The Conversation

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ