Кризата накара банките да пренасочат вниманието си към вътрешните пазари

Пандемията от коронавирус доведе до скок на националистичните нагласи по цял свят. Сега банките се превръщат в лидери на това движение и в изпълнители на приетите от правителствата и централните банки спасителните икономически мерки срещу най-лошата рецесия от Голямата депресия насам,  пише Блумбърг.

Миланската банка Intesa Sanpaolo SpA засилва кредитна си политика „Италия на първо място“. Базираната в Пекин Bank of China пренасочва отново фокуса си върху вътрешния пазар, след като през последните години направи много инвестиции в Близкия изток. Във Франкфурт, Deutsche Bank остави на страна плановете си за разширяване на дейностите в Индия, пренасочвайки ресурсите си към родната Германия. Bank of America, която е базирана в Шарлът, Северна Каролина, е сред множеството американски финансови институции, които предприеха по-избирателна политика по отношение на европейското си кредитиране.

Подновеният фокус върху националните пазари може да попречи на експанзията, предприета от банките след финансовата криза от 2008 г., която сложи край на една ера на финансово изобилие. Това също така може да затвори много кредитори в рамките на пазари, които са силно конкурентни и с ограничени възможности за растеж.

Макар че промяната в нагласите на банките бе ускорена от здравната криза, тя следва вълната от националистични настроения по света, илюстрирани от политически събития като Брекзит, победната на Тръмп в президентските избори в САЩ и дебатите за бъдещето на Европейския съюз. Този растящ национализъм, от своя страна, е изострен от пандемията под формата на ограничителни мерки срещу пътуването в  чужбина и влизането на чужденци, национализацията или частичния контрол на държавата върху ключови компании, спешните заеми за трилиони долари и растящата роля на правителствата в икономиката през обозримото бъдеще.

„Очакваме да видим голям фокуса от страна на банките върху вътрешните им пазари“, коментира Александра Анеке от Union Investment във Франкфурт. „Гарантираните от държавата заеми са организирани на национална основа и банките ще обслужват на първо място местните корпорации“, добавя тя.

Водещите американски кредитори JPMorgan Chase & Co., Citigroup и Bank of America обаче твърдят, че техните амбиции за експанзия на чуждестранни пазари не са били засегнати от пандемията. Френската BNP Paribas, от своя страна, е единствената е европейска банка, която не изгуби позиции на американския пазар след последната криза. Британската HSBC засилва все повече фокуса си върху азиатския регион. Японските банки са принудени да дават заеми в чужбина, тъй като лихвения марж на вътрешния пазар е почти несъществуващ.

„Колко наистина глобални европейски банки съществуват днес?“, пита Ян Шилдбах, ръководител на проучванията на банковите и финансовите пазари в Deutsche Bank. „Повечето още не са се възстановили напълно от последната криза. Тази криза ще затрудни още повече глобалните им амбиции, ако те въобще имат почва днес“, добавя той.

Много мениджъри твърдят, че кредитната им политика няма за цел намаляване на операциите им на чуждестранните пазари, а просто отразява по-голямата предпазливост по цял свят. Водещите американски банки и европейските им аналози вече повишиха запасите си до най-високите нива от финансовата криза насам. Това се отразява негативно на тяхната печалба, като някои анализатори прогнозират, че ситуацията тепърва ще се влошава.

Същите тези мениджъри обаче твърдят, че кризата представлява нова възможност за разширяване на чужди пазари. Съръководителят на инвестиционния отдел на Citigroup Маноло Фалко казва, че засиленият фокус на европейските банки върху местните пазари ще намали глобалната конкуренция. Щефан Хупс, който ръководи на отдела за корпоративно банкиране на Deutsche Bank, заяви, че наскоро банката е дала голям кредит на американски компании, сред които и Disney, тъй като местните финансови институции са били много предпазливи.

На фона на капиталовите ограничения и растящото търсене на кредити по цял свят, банките ще трябва да подберат добре местата, където този капитал може да им гарантира по-добра възвращаемост.  Много страни в Европа, където лихвите са изключително ниски, а маржовете – минимални, най-вероятно няма да са сред приоритетните пазари за големите международни банки.

Има обаче и друга причина банките толкова лесно да приемат ролята си на ключова част от националните стратегии за борба срещу икономическите последиците от коронавируса, която се корени във финансовата криза. Въпреки че срива от 2008 г. бе резултат от лошите инвестиционни и кредитни практики на банките, които доведоха до рекорден скок на безработицата и затваряне на множество бизнес, същите тези банки бяха спасени от фалит с трилиони долари на данъкоплатците.

Днес обаче правителствата разчитат на банките да насочат трилиони долари, под формата на кредити, за най-тежко засегнатите от кризата компании. Тяхната задача е да оценяват кандидатите за кредит, да разпределят парите и да ги управляват. В повечето случаи те се нагърбват и с част от риска, характерен за тези заеми. В момента съществува ненаситно търсене на финансова помощ и банките създадоха екипи от хиляди служители, за да се справят с натоварването.

„В Европа, където големите банки играят ключова роля в подпомагането на местните икономики, когато кризата свърши, банките ще „бъдат много предпазливи за известно време и няма да поемат нови рискове, които не са свързани директно с подпомагането на националните им пазари“, коментира Сам Тиодор, от Scope Group. „При тези маржове, големите европейски банки ще станат по-национални и по-малко международни, поне за определено време“, добавя той.