ЕС и НАТО обещават да засилят натиска върху Русия след „новата ескалация“ в Германия

Ръководителите на НАТО и Европейската комисия предупредиха, че Русия става все по-безразсъдна и обещаха да отговорят на „новата нормалност“, предаде BBC.

„Лайпциг бележи нова ескалация на територията на Европейския съюз, пряко приписвана на Русия“, каза председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен, ден след като Германия обвини Русия за неуспешна атака с дрон срещу летище Лайпциг.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че алиансът, който включва САЩ, е „в пълна солидарност с Германия“.

Русия отхвърля обвиненията, че е атакувала украински товарен самолет на 4 август с дрон, натоварен с експлозиви.

Тя отговори на новите германски санкции, като заяви, че ще затвори културните центрове на германския институт „Гьоте“ в Русия.

Дронът е обезвреден от робот на летище Лайпциг/Хале, а втори дрон се смята, че се е сблъскал с друг товарен самолет.

Трети дрон е бил открит 10 дни по-късно на летището, което е важен център на НАТО и се използва редовно от украински транспортни самолети Антонов.

Едва във вторник германското правителство заяви, че полицейските разследвания и разузнавателните данни са доказали, че Русия стои зад инцидентите.

Министърът на вътрешните работи заяви, че конфигурацията, компонентите, експлозивите и детонаторът на дрона са известни от други руски хибридни операции.

Съобщава се, че са идентифицирани двама заподозрени в атаката в Лайпциг, включително гражданин на Беларус, който притежава руски паспорт, влязъл с туристическа виза, и друг с латвийски и руски паспорти, който е пристигнал със самолет в Берлин и е отлетял два дни преди неуспешната атака.

Берлин заяви, че ще затвори руското консулство в Бон, както и културният център „Руски дом“, за която в Берлин има подозрения, че действа като пропаганден канал за Кремъл.

Руското външно министерство заяви, че Берлин не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си.

Руският външен министър Сергей Лавров обяви, че германските културни центрове „Гьоте“ в Москва, Санкт Петербург и Екатеринбург ще бъдат затворени в отговор на действията на Берлин.

По-рано,временният германски шарже д'афер Бернд Финке  беше призован, за да изслуша отхвърлянето от Москва на „напълно неоснователните обвинения“ на Берлин.

Руският президент Владимир Путин осъди мерките на Германия като сериозна грешка, която „очевидно противоречи на интересите на германския народ“.

На въпроса дали Москва би била готова да прекъсне отношенията си с Берлин, руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко отговори „може би“, но каза, че засега дава шанс на дипломацията.

Критиците в Германия твърдят, че германският отговор е бил сравнително слаб, но Берлин е насочил вниманието си към по-координиран отговор със съюзниците си, включително разширени санкции на ЕС и ограничения за влизане на руски посетители в целия блок.

Фон дер Лайен беше категорична в изявлението си, че атаката в Лайпциг е включвала „военни материали, изнесени от руски оперативни лица на територията на Европейския съюз“.

„Няма да го толерираме“, каза тя. „Трябва да се активизираме и това означава да сме готови да реагираме на безразсъдството на Русия по-бързо и по-добре.“

Докато тя се срещаше с Рюте в Брюксел, министрите на външните работи на ЕС се събраха в Уиклоу, Ирландия, където френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви, че могат да бъдат предприети действия на европейско ниво срещу така наречения руски „флот в сянка“ от кораби, превозващи петрол и други товари, целящи избягване на санкциите на ЕС.

Баро и колегите му министри от Белгия и Нидерландия заявиха, че са привикали руски посланици в знак на протест срещу ескалацията.

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас заяви, че работят върху това как да затегнат прилагането на съществуващите санкции и добави, че има широка подкрепа за забрана за визи в ЕС за бивши руски бойци, както и за по-строги визови ограничения за руски туристи.

Няколко страни от ЕС, включително Швеция, Нидерландия, Полша и Испания, настояват за използване на замразени руски активи на стойност над 193 милиарда евро за подпомагане на Украйна. Идеята беше планирана за първи път в края на 2025 г. и отхвърлена от Белгия, където се съхраняват парите. Позицията на Белгия обаче остава непроменена, защото страната се страхува да не бъде подведена под финансова отговорност от съдилищата.

Атаката в Лайпциг е част от по-широк модел на все по-опасни инциденти, включително дронове и намеса в критична инфраструктура, каза Фон дер Лайен.

Марк Рюте добави, че е имало повишен риск за европейците от дронове и ракети, преминаващи през държави на източния фланг на Алианса, и че е имало повече „злонамерени дейности, насочени директно към нашата територия, независимо дали става въпрос за пожари във фабрики, произвеждащи отбранително оборудване за Украйна, или дори руската хибридна атака в Лайпциг“.

Само през последните 24 часа в Германия са съобщени няколко предполагаеми саботажа, включително две атаки срещу електрически подстанции, една на изток и една на запад близо до Кьолн.

Въпреки че властите все още не знаят кой стои зад инцидентите, министърът на вътрешните работи на Северен Рейн-Вестфалия Херберт Ройл заяви, че атаката, насочена срещу електропроводи в Бергхайм в Западна Германия, е била умишлена и който и да я е извършил, е атакувал страната като цяло.

„Разследваме две възможности: саботаж, ръководен от чужда държава, и ляв екстремизъм“, каза той.

Няколко електропровода са се повредили, което е довело до спиране на пет блока на електроцентралите в две отделни въглищни електроцентрали. Полицията съобщи, че в поле са открити шест пускови устройства.

Високоволтови електропроводи са били повредени близо до въглищната електроцентрала Йеншвалде в Бранденбург рано във вторник, а по-късно в подстанция са открити взривни устройства.

Междувременно, в съседна Полша, премиерът Доналд Туск каза, че пожарът във фабрика за производство на бойни дронове в Скаржиско-Каменна, на 140 км южно от Варшава, е бил умишлен акт на палеж и саботаж. Не е изключена и възможността за палеж при пожар във фабрика в Люблин в неделя вечерта.

Фон дер Лайен заяви, че санкции вече са били използвани за възпиране на Русия, а външните министри на ЕС обсъждат по-нататъшни начини за „по-дълбоко накърняване на военния бюджет на Русия“.

ЕС вече се е съгласил да отпусне на Украйна 90 милиарда евро, а Фон дер Лайен заяви, че Киев е поискал милиарди евро допълнително финансиране, за да помогне за плащането на противоракетните ракети PAC-3. Вече се работи по съвместен проект за противоракетна отбрана Freyja между Европа и Украйна, добави тя.

Тя обеща, че Европа и НАТО просто ще продължат да оказват натиск върху Москва, но „ще го увеличим и няма да спрем, докато Русия не спре да бомбардира и убива невинни мъже, жени и деца в Украйна“.