Хващате влака от Щутгарт, пътувате четиридесет минути с бърз и над час с регионален и стигате до Метцинген. Още докато пътувате, забелязвате хората, тръгнали на шопинг: по двама или на групи, облечени безупречно, с изключение на тези в спортни марки, но и те са стилни по свой начин. Аутлет градчето в Метцинген започва като фирмени магазини до фабриките на Hugo Boss. Няколко десетилетия по-късно до него има организирани екскурзии от другия край на света и е разработена цяла индустрия. Тук могат да се намерят от Balenciaga до Prada, от Lindt до Tefal. Дори някога да е имало други забележителности в Метцинген, никой не ги помни. Аутлет градчето е превзело града.

Аутлетите се появиха като начин модните къщи да продадат това, което не са успели на редовна цена; решение на свръхпроизводството, което включи хората със средни доходи като клиенти на луксозните марки. Десетилетия наред това беше избор: марките можеха да пратят излишъка към аутлетите, но можеха и просто да го унищожат, каквато е практиката на много от най-луксозните брандове. За големите компании този избор изчезва, поне на хартия.

От юли 2026 г. в сила са новите правила на Европейския съюз, които забраняват на компаниите – производители и търговци, да унищожават непродадени дрехи и обувки. Съгласно Регламента за екопроектиране на устойчиви продукти (ESPR) правилата първоначално обхващат големите компании с над 250 служители и оборот над 50 млн. евро, а от 19 юли 2030 г. ще засегнат и средните предприятия с 50 до 249 служители и оборот между 10 и 50 млн. евро. Микро- и малките фирми с под 50 служители и оборот под 10 млн. евро са освободени от тези задължения. Изключения се допускат, ако стоката по някаква причина е опасна за здравето, при сериозна повреда, фалшификати.

Какво точно забранява регламентът

Новите правила всъщност са само два члена, а именно член 24 (прозрачност) и член 25 (забрана за унищожаване), от рамковия регламент за екодизайн. Те включват всички категории продукти, но първо се прилагат за облекло, аксесоари и обувки. Задължението за прозрачност специално не е ново, то важи за големите компании още от първата пълна финансова година след влизането на ESPR, а от началото на 2027 г. отчитането трябва да следва единен формат за ЕС.

Изрично са включени продукти, върнати от потребител, свръхналичности, снети от асортимента колекции. Това е особено важно за модната търговия онлайн: по данни на Европейската комисия само в Германия близо 20 млн. върнати артикула се изхвърлят годишно, а във Франция неразпродадени стоки за около 630 млн. евро биват унищожавани всяка година.

Тук е моментът да изясним, че мащабът на проблема е само частично ясен, защото липсата на данни е причина за самата регулация. Оценките идват от доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕЕА) от март 2024 г. Според тях около 21% от текстила остават неразпродадени, а до една пета от него се унищожава, или 4–9% от всички продукти. Това е приблизително равно на между 264 хил. – 594 хил. тона годишно унищожени продукти, или 5,6 млн. тона въглероден диоксид, т.е. емисиите, вложени в производството, транспорта и дистрибуцията. Ключовото е, че това не са проверени данни от компаниите – защото такива няма, а „най-добри налични доказателства“ (best available evidence) – академични изследвания (Ader et al. 2021, Rödig et al. 2021), доклади на логистични оператори за връщания (ReBound Returns участва в рецензирането), разследваща журналистика и отделни скандали (изтекли данни за изгаряне при Burberry, ASOS и др.)

ЕЕА сама констатира в доклада: „Откритостта и прозрачността (...) понастоящем липсват“ и „общият мащаб (...) остава несигурен“. Твърде вероятно е наличните числа по-скоро да подценяват проблема и именно тук идва ролята на регулацията: задължителното оповестяване (чл. 24) е опит да се създаде база от данни, която да може да бъде проверявана.

Малко производство не означава малък обхват

Забраната засяга сравнително тесен, но влиятелен кръг от компании, който изключва по-голямата част от малкия и средния бизнес, включително повечето български марки и дистрибутори. Тя обаче обхваща международните вериги, които формират голяма част от продажбите на пазара. За тях промяната не е абстрактна - H&M вече разшири своите програми за препродажба и обратно изкупуване, а Zalando инвестира в собствена платформа за препродажба именно в подготовка за влизането на правилата в сила. 

Регулацията вероятно ще увеличи разходите за спазване на изискванията, но няма надеждна публична оценка колко от тях ще бъдат прехвърлени върху крайния потребител. Ефектът върху цените не е еднопосочен: от една страна, има нови разходи за компаниите, от друга, все пак се стимулира намаляване на свръхпроизводството.

Екологичната перспектива

Новите правила бяха приветствани от индустрията, но организациите, посветили се на намаляване на отпадъците и развитие на кръговата икономика, са скептични. 

Фондация Ellen MacArthur, която работи в областта на кръговата икономика, вече публикува Бяла книга по темата. Експертите приветстват посоката към събиране на повече информация за устойчивостта на текстилните продукти, но според тях това няма да е достатъчно, ако не се приемат задължителни изисквания към самите продукти. Организацията предлага показателите за издръжливост и рециклируемост да се превърнат в минимални стандарти за достъп до пазара, а изискването за рециклирано съдържание да бъде поетапно увеличено над предложените от JRC първоначални 5%. В доклада се казва, че някои компании вече тестват дрехите си да издържат 23–50 изпирания, докато предложението на JRC поставя праг от само от пет. 

В Zero Waste Europe също остават резервирани: „Целта на ЕС да подобри управлението на отпадъците и дълготрайността на облеклото е добра първа стъпка към по-голяма устойчивост в сектора. Въпреки това настоящите инициативи пренебрегват факта, че производството се движи предимно не от желанието да се заменят износени дрехи, а от тенденциите в бързата мода и от агресивния маркетинг. Докато този проблем не бъде решен, например чрез ефективни мерки за предотвратяване на отпадъците, ние само лекуваме симптомите на една нефункционираща система“, казва Тереза Мьорзен, експерт по политика в областта на отпадъците и ресурсите в организацията. 

„Когато изгаряме текстил, на практика унищожаваме ресурси, материали, вода и човешки труд, вложени в производството на дрехите“, обяснява на свой ред Данита Заричинова от екологично сдружение „За Земята“, една от организациите в България с дългогодишна кампания и експертиза в намаляването на отпадъците и оползотворяването на ресурсите. „В същото време дрехите съдържат все повече синтетични влакна, което означава, че при изгарянето се отделят и повече токсични вещества. В този смисъл забраната е правилна стъпка, но тя трябва да бъде придружена от цялостна политика за ограничаване на производството на нискокачествени дрехи“, смята тя.

Забраната не предотвратява отпадъците, не пречи на марките да произведат твърде много, а само да изгарят или депонират резултата. Компанията, която е поръчала два пъти повече бройки, отколкото пазарът може да поеме, вече не може да ги унищожи, но както и досега, може да ги прати към препродажба, дарение или канал с нисък марж, без производството да намалее. Дали ще доведат до промяна в използвания текстил, производство, изходни продукти, за да бъде рециклирането по-лесно? Предстои да разберем.

Аутлет до аутлета

Да се върнем обратно към Метцинген. Аутлет градчетата никога не са намалявали свръхпроизводството, напротив, даже го стимулират, защото създават втори пазар, а и много модни къщи започнаха да произвеждат продукти специално за аутлетите. Съществува риск забраната за унищожаване да проработи по същия начин в национален мащаб: марките просто ще пренасочат излишъка към препродажба, дарения или ниско маржинални канали, без количеството произведени, но никога непродадени дрехи, изобщо да намалее. Прозрачността поне прави проблема измерим, тъй като за първи път компаниите ще трябва публично да признаят колко от продукцията им не намира купувач, а това са данни, каквито досега почти никой не публикуваше доброволно.

За българския бизнес контекст праговете означават, че пряко задължени са преди всичко международните вериги с присъствие у нас, докато повечето местни марки остават извън обхвата поне до 2030 г., когато режимът ще се разшири и към средните предприятия. Но верижната зависимост в бранша предполага, че доставчици и дистрибутори, работещи с големи международни клиенти, вероятно ще усетят изисквания за проследимост и данни много преди самите те да попаднат в обхвата на регламента.

В крайна сметка забраната за унищожаване на неразпродадени дрехи е конкретна, лесна за проверка мярка с ясна дата и съответни санкции при неспазване, които предстои да се определят от националните регулатори. Но реалният тест няма да е дали унищожаването спира, а дали количеството произведени, но никога непродадени дрехи изобщо намалява или просто получава по-презентабилен изход.