Културата е двигателят на идеи – тя ги създава, развива и съхранява във времето. Бизнесът им вдъхва живот, превръща ги в реалност и чрез тях изгражда бъдещето. Ние, в списание „Мениджър“, вярваме в тази симбиоза. Тя стои и в основата на инициативата „Хоризонти“, която организираме за четвърта поредна година.

Генералните партньори на галавечер „Хоризонти 2025“ са Johnnie Walker, Avendi; основни партньори: UniCredit Bulbank, JTI, „Метрореклама“; с подкрепата на Matti; медийни партньори: БНТ, bTV Media Group, dir.bg, NOVA.

За нас културата е проводник на истината, просветеността и дългосрочното развитие на модерното ни общество. С тези думи Александра Мирчева, председател на Съвета на директорите на „ВМ Финанс Груп“, издател на сп. „Мениджър“, откри галавечер „Хоризонти“ – утвърдена пресечна точка между бизнеса и културата.

Основната тема на четвъртото издание на събитието беше „Бъдещето на истината: Как ще се променят митовете, които управляват обществото?“, а негови специални гости бяха вицепрезидентът Илияна Йотова и проф. Матиас Десмет, водещ белгийски клиничен психолог и автор на книгата „Психология на тоталитаризма“.

Проф. Десмет изказа своето виждане за масовата психология и произхода на тоталитаризма, като подчерта, че той не възниква случайно, а при наличие на конкретни социални условия. Десмет обърна внимание на процеси като разпада на обществените връзки и изолацията на индивидите, което често води до усещане за самота и липса на смисъл. В такава среда се проявява и т.нар. „свободно плаваща тревожност“ – форма на безпокойство, при която хората изпитват страх или напрежение, но не могат ясно да определят причината зад него.

„Когато в такава ситуация се появи наратив, предлагащ обект за тази тревожност и стратегия за справяне с него, хората масово се вкопчват... В условията на такава формация връзката на индивида с колективния идеал става по-силна от междуличностните връзки, дори до степен деца да доносничат срещу родителите си или обратното“, коментира Десмет.

Той подчерта, че пропагандата остава ключов инструмент, но вече не се използва толкова за разпространяване на откровени лъжи, колкото за насочване на общественото внимание към определени теми чрез контрол над информационния фокус.

Проф. Десмет изтъкна, че най-силното средство срещу надигащите се тоталитарни тенденции са искреното говорене и изричането на истината. Той подчерта, че дори когато истината се изказва само от малцина, това остава решаващо за съпротивата срещу потискащи режими. „Когато затихне и последният глас, казващ истината, тълпата може наистина да направи ужасяващи неща“, смята още психологът.

В своето изказване вицепрезидентът Илияна Йотова постави акцент върху необходимостта от по-задълбочен обществен разговор за културата. Тя отбеляза, че у нас темата често се засяга само по официални поводи и обикновено с клиширани фрази, вместо да бъде обект на сериозен и постоянен дебат, свързан с ролята ѝ в отношенията между култура, бизнес и държавност.

По нейните думи „ролята на бизнеса (в културата) не бива да се свежда само до филантропия или финансов чек“. Според нея връзката между културата и бизнеса е взаимна – докато бизнесът може да подкрепя културните инициативи, културата обогатява самата бизнес среда, като насърчава развитието на образовани и културни служители, които повишават качеството и имиджа на компаниите.

Форумът завърши с Q&A сесия, водена от режисьора Явор Гърдев, който постави на двамата гости въпрос за пътя към свободата. В отговор те подчертаха значението на намирането на баланс между индивидуализма и колективизма.

„Всеки ден правим избор. Можем да направим избор да живеем живота си конформистки и тогава не сме свободни. Не можеш да бъдеш свободен и не можеш да говориш истината, ако не си готов да изгубиш нещо в замяна. Така че ако искаш да отговаряш 100% на идеалните образи, които циркулират в обществото, не можеш да бъдеш свободен“, коментира проф. Десмет.

По време на дискусията беше повдигната и темата за ролята на изкуството. Десмет отбеляза, че неговата същност се крие в смелостта да бъдеш искрен. От своя страна Йотова подчерта, че човек не може да бъде истински свободен без познание за изкуството.

„Ако се върнем към античния свят, обяснението на хората за това, което виждат, са образите на боговете, защото те не са имали друга възможност да си обясняват ставащото около тях. Днес ние живеем в една епоха точно с обратния процес. Ние не искаме вече чрез изучаването на познанието на света да търсим истината за него, а имаме прекалено много образи, които не ни дават истината“, посочи тя.

На въпрос дали има изход от днешната ситуация на отчуждение, усилено от съвременните средства за комуникация, проф. Десмет даде положителен отговор и изрази увереност, но добави, че „понякога трябва почти да изгубиш нещо напълно, за да започнеш да виждаш колко е важно“.

Йотова допълни с мнение за нуждата от критично мислене, особено при младите:
„Алгоритъмът не може да измести човешкото съзнание и човешкото възприятие. За сметка на това обаче трябва да се култивира точно това критично мислене на хората, още от деца“.

На финала Гърдев зададе въпроса може ли истината да не упражнява обединяващо въздействие, а да разрушава обществената тъкан. Според Десмет разрушителният ѝ ефект е по отношение на кухия консенсус и фалшивите наративи, но на тяхно място тя винаги създава автентични човешки връзки.

Александра Мирчева, председател на Съвета на директорите на VM Finance Group, издател на списание „Мениджър“

Медията ни продължава усилията си да работи за сближаване на границите между бизнеса и културата, дълбоко уважавайки наследството, но силно фокусирайки се върху формирането на бъдещето. За нас културата е проводник на истината, просветеността и дългосрочното развитие на модерното ни общество. Днес е исторически ден за България. Ние искаме да видим нашата държава просперираща и във връзка с това ние се гордеем, че България продължава своя път към евроинтеграцията.

Признавам си, никак не е лесно да се обърне внимание на лидерите и те да бъдат ангажирани с културата. Никак не е лесно да могат да отдадат своето време на културата. Но всички ние разбираме, че културата е огледало на нашето общество и тя отразява потенциала на гражданската ангажираност, активното гражданство, степента на социалното сближаване, общата човечност и морал. Именно затова ние продължаваме инициативата за промяна на Закона за меценатството, където поехме ангажимент пред бизнеса заедно да работим за нея.

Какво постигнахме до момента? Сформирахме своите работни екипи, в които имаме както юридически, така и данъчни съветници, представители на културата, представители на бизнеса и медийни съветници. Това, което направихме, е да анализираме дълбоко практиките на множество държави, които имат развито законодателство в тази област – Великобритания, Германия, Франция, Испания, Италия, Нидерландия, Австрия, Чехия, Естония, Гърция, Латвия, Норвегия и Румъния. Допитахме се до редица посолства в България за информация на практиките в съответната държава. На базата на това сформирахме въпросник до бизнеса и получихме своите отговори. Започнахме да работим с избраната кантора и с данъчните консултанти за първите версии на закона и те са факт. В момента имаме работна версия на проектозакона. Наред с това започнахме да работим и за мотивите ни за Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Какво ни предстои? Предстои ни да започнем да работим с неправителствени организации, с представители на културата, с държавните институции, за да допълним текстовете. След като бъдем готови, ще стартираме с обществена дискусия и организацията на кръглите маси. Наред с това ще направим и своята оценка за въздействие на промените.

Защо това е важно? Защото без личности като Изабела д'Есте и Людовико Сфорца днес най-вероятно нямаше да се наслаждаваме на пълното творчество от Ренесанса. Като Дюран-Рюел на творчеството на импресионистите. Като Гугенхайм на абстрактното и модерното изкуство. Като Уестингхаус на прототипа на променливия ток. Защото без организации и институции меценати вероятно днес нямаше да можем да виждаме Сикстинската капела, Бетълчапъл, нямаше да виждаме Музея за модерното изкуство в Берлин, нямаше да виждаме библиотеките „Карнеги“ и Чикагския университет. Без приноса на Христо и Евлоги Георгиеви най-вероятно днес нямаше да имаме Софийския университет и нямаше да се гордеем с българската болница в Истанбул, девическото училище в Солун и университета в Букурещ.

Като покровител меценатът има огромно значение за реализациите на творческите идеи на практика. Той играе ключова роля за откриването на нови таланти, за развитието на културата, еволюцията на нашата нация.

Искам да изразя дълбоката си благодарност към всички, които се отзоваха на тази инициатива. Към лидерите, които осъзнаха своята роля и своя ангажимент в процеса. Към това, че те разбраха, че културата е динамичен компонент на цивилизацията, който определя кои сме ние днес, но установява кои ще бъдем ние утре за бъдещите поколения.

Галавечер „Хоризонти“ беше съпътствана от въздействащите изпълнения на София Иванова на La ci darem la mano: ария с вариации за флейта по тема от операта „Дон Жуан“ от В. А. Моцарт (Саверио Меркаданте) и O mio babbino caro (ария на Лаурета от операта „Джани Скики“ от Джакомо Пучини)