Когато една компания третира генеративния изкуствен интелект само като инструмент за пестене на време, тя по-скоро ще преследва отделни, несвързани случаи на употреба, които няма да окажат съществено въздействие върху цялостния бизнес. По-цялостна стратегия, обаче, може да доведе до големи подобрения за служителите, клиентите и крайния финансов резултат.

Въпреки че близо половината офис служители вече използват генеративен изкуствен интелект в ежедневната си работа, по-малко от един на всеки четирима главни изпълнителни директори съобщава, че технологията е донесла очакваната стойност в по-голям мащаб. Какво се случва?

Отговорът може да се крие във факта, че GenAI, първоначално беше представен като инструмент за повишаване на продуктивността, което доведе до асоциирането му със съкращаване на разходи и намаляване на работната сила. Усещайки този риск, 42% от анкетираните през 2024 г. служители изразяват притеснение, че работата им може да не съществува след десет години.

При липсата на обучения и повишаване на квалификацията, които да помогнат за използване на потенциала на технологията, не е изненадващо, че в организациите има повече съпротива, отколкото ентусиазъм. Подобно на антителата, борещи се с чуждо тяло, може да възникне своеобразна „имунна реакция“ вътре в компаниите – като служителите и мениджърите се съпротивляват на промяната и търсят причини, поради които AI „няма да проработи“ конкретно за тях.

Освен че забавя внедряването, тази съпротива пречи на по-задълбоченото изследване и на други потенциални ползи – подобрено вземане на решения, повишена креативността, премахване на рутинни задачи и по-високо удовлетворение от работата. В резултат на това рядко се обсъжда как ефективно да се „реинвестира“ времето, което AI може да освободи.

Нашето проучване обаче показва, че служители, които редовно използват GenAI, вече успяват да спестят средно по пет работни часа седмично. Това време може да бъде насочено към нови задачи, допълнителни експерименти с технологията, нови форми на сътрудничество с колеги или дори по-ранно приключване на работния ден.

Предизвикателството пред бизнес лидерите е да подчертаят тези потенциални ползи и да дадат насоки къде да бъде пренасочено спестеното време, така че то да носи максимална стойност.

Пример за успешен подход е глобален доставчик на здравни услуги, който наскоро внедри GenAI за всичките си 100 000 служители. Компанията създаде мащабируема програма за обучение с три цели: висока грамотност в областта на AI в цялата организация, така че всички служители да могат да се възползват максимално от технологията; широк набор от AI инструменти за всеки работен сценарий; и съвместимо използване. Благодарение на този холистичен подход, компанията успя едновременно да повиши както удовлетвореността на служителите, така и тяхната продуктивност.

Но внедряването на AI не се изчерпва с това да се спестят няколко минути. Става дума за цялостно преосмисляне на работата – в полза както на служителите, така и на организацията. Когато една компания третира GenAI само като инструмент за пестене на време, е по-вероятно да се стреми към фрагментарни случаи на употреба – 10 спестени минути тук, 30 спестени минути там – което няма съществено въздействие върху цялостния бизнес. В крайна сметка, малките приложения на AI, които носят разпръснати печалби по отношение на производителността, трудно могат да се реинвестират или отчетат ясно във финансовите резултати.

Без цялостна стратегия за препроектиране на основните процеси около изкуствения интелект, организациите рискуват да оптимизират изолирани задачи, вместо да подобрят фундаментално начина, по който се извършва работата. Резултатът твърде често е, че пречките просто се преместват в друга част от процеса или веригата на стойността, ограничавайки общия напредък. Например, в разработката на софтуер, AI, който ускорява кодирането, може да доведе до по-трудно отстраняване на грешки или други забавяния, като обезсмисли всякакви подобрения в ефективността. Истинската стойност идва от интегриране на AI в целия жизнен цикъл на разработката.

Този пример повдига и широк въпрос. Твърде много организации се стремят към мащабиране, без първо да преосмислят структурите и работните процеси, необходими за оползотворяване на кумулативните печалби. Обичайният резултат е пропусната възможност, защото спестеното време, които не се реинвестира стратегически, се разпилява. Вместо да се стреля напосоки, компаниите трябва да се фокусират върху няколко големи трансформационни инициативи, които преосмислят работата от край до край.

Истинското обещание на GenAI се крие в отключването на това, което наричаме Златния триъгълник на стойността: производителност, качество и ангажираност. Стратегията за изкуствен интелект трябва да преосмисли работните процеси, за да елиминира неефективността; да подпомага вземането на решения и процесите, за да насърчи иновациите и креативността; и да подобри работата, а не да я механизира. Служителите са по-склонни да възприемат AI с ентусиазъм, когато той елиминира досадния труд, подхранва свободата им и ускорява обучението.

Като поставят наравно продуктивността, ангажираността и качеството на работното преживяване, фирмите могат да надскочат фокуса върху разходите и да създадат повече стойност – за бизнеса, за служителите и за клиентите. AI може да бъде много повече от механизъм за автоматизация, стига фирмите да възприемат цялостна стратегия за внедряването му.

Пет императива пред бизнес лидерите:

1. Да се съсредоточат върху най-големите източници на стойност с най-добре дефинирани бизнес сценарии за интегриране на AI
2. Да преосмислят работата, а не просто да я оптимизират. AI трябва да се използва за трансформиране на цели работни процеси, а не само за автоматизиране на няколко стъпки.
3. Да инвестират в обучение и повишаване на уменията, така че всички в организацията да разбират технологията и нейния потенциал. Златният триъгълник, с баланса между производителност, качество и ангажираност на служителите, трябва да бъде Златното правило на бизнеса.
4. Да прилагат „златния триъгълник“ като златно правило – постигане на баланс между продуктивност, качество и ангажираност на служителите.
5. Да измерват стойността отвъд спестяването на разходи. Компаниите, които най-успешно използват генеративен ИИ, ще проследяват ефекта му върху овластяването на служителите, организационната гъвкавост и новите източници на приходи, а не само върху оперативните разходи.

Ако следват тези принципи, компаниите ще могат да използват ИИ като двигател на трансформацията, а не просто като инструмент за повишаване на продуктивността. Така ще зададат темпото за следващата ера в развитието на бизнеса.

Винчиан Бошен е управляващ директор и партньор в BCG, където е глобален ръководител на Human x AI.

Алисън Бейли е старши партньор и управляващ директор в BCG, където е глобален заместник-председател по отношение на човешките ресурси и организационната практика.

 © Всички права запазени. Project Syndicate, 2025.