Освободете време за ума си или защо успешните хора не робуват на модата

Да успееш означава всеки ден да се обличаш еднакво. Изглежда това казва Марк Зукърбърг, като ходи винаги със сиви фланели, често и с качулка.

Създателят на ФБ влезе в темата преди няколко седмици на една конференция. ”Искам да ми се налага да вземам минимум решения извън това, което засяга общността [Facebook]. Имам шанса всеки ден да се събуждам и да мога да бъда полезен на 1 млрд. души. Щях да имам чувството, че не си върша добре работата, ако разпилявам енергията си за дребни неща”, цитира изказването му Le Monde.

Думите му подкрепят тезата на Барак Обама от 2012 г. На въпрос на Vanity Fair как се става президент, той дава и следния съвет: „Нося само сини или сиви костюми, опитвам се да намаля до минимум броя на решенията, които трябва да вземам. Не искам да ме занимава какво нося или ям, защото съм изправен пред прекалено много други въпроси. Трябва да си създадете рутина и не трябва да се разсейвате в тривиални неща през деня.”

Обама и Зукърбърг се опират на многобройни психологически теории, които обясняват, че вземането на „малки” решения уморява ума и му пречи да се съсредоточи върху по-важни въпроси.

Медицинският термин „умора от решения”  е формулиран от Рой Баумайстер, изследовател и социален психолог в университета във Флорида. „Успешните хора не вземат най-добрите решения благодарение само на волята си. По-скоро те развиват навици, които съкращават до минимум броя на решенията, които им се налага да вземат, и така намаляват стреса”, казва ученият.

Още през 1887 г. американският философ Уилям Джеймс е написал в книгата си „Навик” (Habit): „колкото по-способни сме да автоматизираме отношението си към детайлите от всекидневието, да ги превърнем в рефлекс, толкова повече нашият ум ще е свободен, за да си върши работата добре”.

Да си освободим време, с което мозъкът ни да разполага, но и да се отличаваме от другите. Смята се, че Стив Джобс е последовател на Исей Мияке с неговото черно поло. В биографията му Уолтър Айзъксън разказва как Джобс е създал гардероба си: „започна да харесва идеята да има своя собствена униформа, първо, заради всекидневното удобство (това е причината, казваше той) и , второ, за да си създаде стил.

Американският писател Том Улф също засяга темата в Time през 2008: „Белият костюм ми направи такава услуга! Току що бях публикувал първата си книга, когато си дадох сметка, че изглеждам много зле на интервюто. После четох статиите и си казах – „какъв интересен човек, той носи бели костюми”. И така, в продължение на 10 години това стана етикет на моята личност”. Униформата, без значение каква е формата, ни създава устойчив имидж в публичните представи.

Да не променяш облеклото си и да даваш вид, че гардеробът не е толкова важен за теб – това поставя на втори план физическото присъствие и концентрира вниманието върху думите, действието, работата.

Тв водещ от Австралия направил експеримент. В продължение на цяла година Карл Стефанович носил един и същи костюм, докато неговата ководеща Лиза Уилкинсън сменяла тоалетите всекидневно. 365 дни Стефанович не получил нито един коментар за облеклото – зрителите се ограничавали да говорят само за работата му. Докато колежката му продължавала да получава мнения от зрителите за начина си на обличане…

Когато вземете решение за стила на гардероба си (независимо дали ще се придържате към класиката или към по-смели решения),  пазете се от промени, дори и еднократни. Обама направи такъв опит през август, когато се появи на пресконференция с бежов летен костюм.

Медиите пощуряха. „Съжалявам, но вие не бихте могли да обявите война с този костюм”, написа в туитър Деймиън Палета, репортер от Wall Street Journal. Наложи се Джош Ърнест, говорител на Белия дом, да направи необичайно изявление: „Президентът поддържа решението, което е взел вчера, да носи летен костюм на пресконференцията”. А темата на пресконференцията беше ситуацията в Украйна.

По същата причина стана мишена и британският физик д-р Мат Тейлър, член на Европейската космическа агенция. През ноември имиджът му пострада, когато се появи по телевизията, за да говори за космическия апарат „Розета” и научните постижения, облечен в ризка с принт на блондинки в скромно облекло, напомнящи на pin-up стила.

Зрителите бяха шокирани от вида на различния Тейлър, свикнали с черното му  поло с логото на космическата агенция върху планета, избродирана вляво на гърдите. (Всъщност с шарената ризка британецът искал да достави удоволствие на своя приятелка, която му я подарила за рождения ден). Ако британецът ходеше винаги с крещящо облекло, със сигурност нямаше да предизвика такова възмущение …

И накрая – като се обличаш винаги по един и същи начин, може да афишираш отказ от модните тенденции. Но модата често хваща тези, които се опитват да й се изплъзнат.

Носейки суичър с качулка или тишърт, гениите на Силиконовата долина, отхвърлят псевдо диктатурата на  белите якички, но създават свой собствен тоталитаризъм в облеклото. За да дадете начален тласък на иновативна компания оттатък океана например, е препоръчително да се появявате с бял памучен анцуг. Така протестът срещу нормата е станал норма в залива на Сан Франциско и извън него.