Съществуват два типа устойчивост. Вероятно игнорирате единия

За предстоящата си книга „Outlast“ инвеститорът Ерик Марковиц искаше да отговори на един прост въпрос: „Как най-старите компании в света са успели да оцелеят толкова дълго?“

В Япония има строителна фирма, която работи от 578 г. Италианският производител на оръжие Beretta е основан през 1526 г., когато Микеланджело все още се е разхождал из Рим. Компании като тези са оцелели след войни, революции и масивни технологични и културни промени. Очевидно те знаят тайната на изключителната устойчивост.

Но когато Марковиц се задълбочил в историята им, той открива, че тяхната устойчивост изобщо не прилича на тази, която обикновено имаме предвид, когато използваме думата днес.

„Когато изучавате тези организации, осъзнавате, че нашето съвременно определение за устойчивост е опасно непълно“, пише той в откъс от книга за Big Think. „Ние третираме устойчивостта като черта на характера. Но в реалния свят, в дългосрочен план, устойчивостта се държи много повече като определящото свойство на екосистемата.“

Устойчивостта не е просто индивидуална. Тя също така е систематична и социална. И това не важи само за 1400-годишните фирми. Психологически изследвания показват, че същото важи и за съвременните хора и компании. Истинската устойчивост се състои от двете части, но повечето от нас са фокусирани само върху едната.

Най-добрият начин да оцелеем след корабокрушение

Ето един мисловен експеримент, който илюстрира тази теза, предоставен от Емилиана Саймън-Томас, научен директор на Научния център „Greater Good“ към Калифорнийския университет в Бъркли. Представете си, че след силна буря екипажът на кораб е преживял корабокрушение и се озовал на необитаем остров. Какви умения са необходими на тези хора, за да оцелеят?

Повечето от нас биха започнали с назоваване на индивидуални черти. Те би трябвало да са силни физически, за да се катерят по кокосови палми и да строят подслони, но и психически силни, за да поддържат духа си. Адаптивността и креативността биха помогнали. Същото би помогнала и волята за живот   

Tрима невролози и психолози обаче изследват реални случаи, в които хора са се сблъсквали с подобни опасни условия. Те откриват, че междуличностната динамика е от значение също толкова, колкото и индивидуалните черти за оцеляването. Групите, които са били способни да разделят задачи, да споделят ресурси и да обсъждат предизвикателства, са имали много по-голяма вероятност да се измъкнат живи от пословичния пустинен остров. Дори и да не са били най-уверените или най-умните.

Многобройни проучвания оттогава акцентират върху важността на този вид „социална“, а не „индивидуална“ устойчивост при справянето с най-трудните житейски предизвикателства.

Индивидуална срещу социална устойчивост

Това не е просто интересна академична дискусия. Какво точно означава да си устойчив е важно за това как обикновените хора реагират на предизвикателствата. Ако смятате, че устойчивостта е само въпрос на лична упоритост, ще реагирате на предизвикателствата със стоицизъм и воля.  Ако разбирате, че устойчивостта има както индивидуални, така и социални аспекти, е много по-вероятно да потърсите подкрепа, когато се окажете в беда.

Когато мислим за упоритостта само като за лична характеристика, е по-малко вероятно да си сътрудничим за изграждането на системи, които да ни помогнат да бъдем по-устойчиви.

Може би това е под формата на убежище от бури или защита от наводнения в общност, застрашена от природни бедствия. Или възможности за коучинг и обучение в подкрепа на служители с взискателни роли. Може би това схема за грижи за деца, където група родители си разменят задължения за наглеждане на деца, когато други членове са в затруднено положение.

Ако не мислите за устойчивостта като за екипно усилие, е много по-малко вероятно да ви хрумне да инвестирате в общи решения.

Не се закалявайте; протегнете ръка

Идеята не е в това, че индивидуалната устойчивост няма значение. Разбира се, че тя има значение. Но ние вече сме бомбардирани с послания да се закаляваме, да бъдем находчиви и да намерим начини сами да се изправим на крака.

Това, от което се нуждаем, е напомняне за колективния вид устойчивост. Когато животът стане труден, не е нужно просто да стискате зъби и да търсите начин за самостоятелно справяне с нещата. Всъщност изследванията показват, че възприемането на тази гледна точка уврежда здравето и мозъка ви в дългосрочен план.

Както отбелязва Саймън-Томас, има и друг вариант: „Работете заедно с хората, за да разберете какви са проблемите и заплахите на другите и открито обсъждайте откъде биха могли да идват. Проучвайте и анализирайте как съществуващите структури, политики, системи и обстановки влияят на ежедневния опит сред хората, с които се срещате, и събирайте идеи за подобрение от множество хора.“

Или както казва Московци, „ако искаме да подобрим разбирането си за устойчивост, трябва да спрем да гледаме индивидуалния герой и да започнем да гледаме архитектурата на системата.“

Накратко, ако както хората, така и организациите, искат да увеличат максимално шансовете си не само за оцеляване, но и за просперитет в дългосрочен план, те трябва да култивират както социална, така и индивидуална устойчивост.

…………………

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев