Кредиторите на Гърция плащат сами на себе си

Ще приключат ли политическите и икономическите проблеми за Гърция, след резултатите от вчерашните избори в страната? Всички световни лидери се надяват на това. Гласовете за „Нова демокрация” и ПАСОК са достатъчни за сформирането на нов кабинет, който би трябвало да накара Тройката кредитори (ЕЦБ, МВФ и ЕК) да отвърже кесиите. Ако това обаче не се случи, до 20 юли Атина ще изпадне в неплатежоспособност.

Но как се изразходват, средствата отпуснати на закъсалата страна? Според анализ на в. „Фигаро” едва една десета от 125-те млрд. евро от предоставени от май 2010 насам са влезли в хазната. Всеки би се запитал, къде отиват останалите? Оказва се – в самите кредиторите под формата на лихви.

По-голямата част от парите са послужили за изплащане на вноските по колосалния държавен дълг на Гърция, натрупан през последните десетилетия, както и за покриване на държавния дефицит, тоест за запълване на ямата между разходите и приходите, и за укрепване на капитала на гръцките банки, които са на ръба на краха.

Тези пари бяха налети от Франция, Германия и другите европейски партньори на Гърция, предава БТА. Натрупаният през последните години държавен дълг дойде от това, че огромни суми бяха наливани за заличаване на дефицита.

През 2010 г. ЕЦБ откупи между 47 и 55 млрд. евро гръцки дълг, за да спре напредването на кризата. Така че съгласно горепосочената схема за харчене на отпуснатите помощи, излиза, че голяма част от тях се връщат у ЕЦБ. Така например 88% от погасяването на заемите, които трябва да извърши Гърция до края на настоящата година, касаят облигации по дълга, държани от ЕЦБ.

Тройката кредитори  всъщност плаща сама на себе си, заключават експерти от голяма американска банка.

За да са сигурни, че Гърция ще използва парите само по предназначение, нейните партньори решиха от началото на втория план за помощ миналия март да изплащат помощите в така наречената блокирана сметка.

В действителност по време на първия план (май 2010 г.-декември 2011 г.) правителството в Атина беше склонно да взима от тези пари, за да покрива разходите по текущата сметка на страната, признава бивш член на европейските мисии в Атина. Блокираната сметка играе важна роля, ако гърците се покажат по-малко склонни към сътрудничество, допълва същият бивш високопоставен европейски представител.

Така, ако Атина откаже да изпълнява задълженията си в замяна на помощта, то финансирането, отпускано за запълване на дефицита, може да бъде спряно, но финансирането за изплащане на дълга може да продължи.

Подобно нещо се случи през май. Един милиард евро, предназначени за държавните хазни, бяха задържани при последното европейско плащане в очакване на резултатите от изборите.