„Аз ще остарея, ще стана уродлив и отвратителен, а портретът ще си остане вечно млад.… Ако можеше да стане обратното! Ако можеше аз да остана вечно млад, а да се състари портретът! За това… за това… бих дал всичко!“, възкликва Дориан Грей, героят на Оскар Уайлд, предавайки постоянния стремеж на човечеството към вечна младост и безсмъртие.

И ако безсмъртието е все още в сферата на фантастиката, то учените започват да разбулват лека полека тайните на биологичната младост. Как ще изглежда Тялото 2.0 – дали ще е предимно биологично или ще е плод на трансхуманизма, дали ще ни даде достойно остаряване или безсмъртие в различни варианти? На тези въпроси посветихме темата на този брой. Този разговор стъпва на научни постижения, както и на амбициите на свръхбогати хора, предимно от Силициевата долина, чиято „лудост“ може да се окаже мощен стимул за развитие в тази посока.

Неизвестните са много – какви ще са последиците от този стремеж, ще се наруши ли естествената еволюция и каква ще е ресурсната обезпеченост, но този разговор се провежда и е на все по-висок глас.

В крайна сметка важното е какво ще видим в портрета си след години – нещо, което ще ни уплаши или възхити.

А дотогава да не забравяме латинското послание, събрало в себе си непреходна мъдрост: „Memento mori”.

Таня Кръстева, главен редактор