Влизат в сила по-високите минимални осигурителни прагове. Как ще се отрази това на работещите?

От днес, 1 август, за назначените на ръководни длъжности осигуровки ще се начисляват върху минимум 936 евро. Причина за това са новите минимални осигурителни прагове, които се променят за първи път от десет години. Ръстът по икономически дейности и квалификационни групи на персонала е в диапазона от 12 до 70%, като по-високите проценти ще засегнат ръководните кадри. За хората, извършващи неквалифициран труд, осигуряването ще трябва да бъде не по-малко от минималната работна заплата за страната или 620 лева. 

Повишението е най-голямо при шефските позиции в застрахователната дейност, въздушния транспорт, хотелиерството и ресторантьорството, производството и преработката на месо, енергийната система и петролните продукти. А най-високият минимален осигурителен праг (известен още като минимален осигурителен доход или МОД) става 1532 евро и засяга мениджърите, заети в производството на кокс и рафинирани нефтопродукти. 

МОД се повишава в рамките от 12 до 70%

Нека да разгледаме промяната на МОД при ръководителите и специалистите в част от икономическите сектори, фигуриращи в Приложение №1 на Закона за държавното обществено осигуряване за 2026 г., който беше приет на 24 юли 2026 година. 

При въздушния транспорт скокът за специалистите е от 563,95 евро на 846 евро, а за ръководните длъжности увеличението е от 614,06 евро на 1044 евро.

Върху 1084 евро минимум ще трябва да се осигуряват хората на шефски позиции в „Производство на мелничарски продукти, нишесте и нишестени продукти“. Досега това се извършваше върху сумата от 637,58 евро. При специалистите минимумът вече е 826 евро. 

Осигуровките за мениджърските позиции в хотелиерството и ресторантьорството стават минимум 1100 евро при досегашните 647,30 евро, докато за специалистите минималната сума е 836 евро. 

При „Производство и преработка на месо“ и „Преработка и консервиране на риба“ увеличението е от 759,78 евро на 1292 евро за ръководителите и от 550,66 евро на 826 евро за специалистите.

Ръководителите във „Финансови и застрахователни дейности“ вече ще се осигуряват минимум върху 1381 евро вместо досегашните 812,44 евро, а специалистите в тази област на 826 евро. 

Осигуровки върху минимум 1532 евро трябва да се внасят за ръководните позиции в „Производството на кокс и рафинирани нефтопродукти“. Досега сумата е била 901,41 евро. При специалистите минимумът е увеличен от 669,79 евро на 1005 евро. 

За голяма част от икономическите дейности минималните осигурителни прагове за мениджърските позиции се повишават от 550,66 евро на 936 евро. За специалистите сумата е 826 евро. Това се отнася за заетите в „Горско стопанство и дърводобив“, „Добив на въглища“, „Добив на нефт и природен газ“, „Производство на мляко и млечни продукти и сладолед“, „Производство на хлебни и тестени изделия“, „Производство на напитки“, „Производство на пиво“, „Производство на безалкохолни напитки, минерални и други бутилирани води“, „Производство на тютюневи изделия“, „Производство на текстил и изделия от текстил“, „Производство на облекло“, „Производство на обувки“, „Пощенски и куриерски услуги“, „Радио- и телевизионна дейност, дейности на информационнните агенции и разпространение на друго съдържание; Телекомуникации“, „Научноизследователска и развойна дейност“, „Образование“, „Култура, спорт и развлечение“ и други. 

Снимка: Shutterstock

Какво представляват минималните осигурителни прагове и защо се увеличават сега? 

Минималните осигурителни прагове или МОД са най-ниските суми, върху които работодателите са длъжни да осигуряват своите служители. В България те са въведени през 2003 г. със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и първоначално обхващат 48 икономически дейности и професии и 9 квалификационни групи. Целта им по онова време е била да се ограничи масовото осигуряване върху минимална работна заплата и да се пресече практиката по-високата заплата да се доплаща „в плик“. 

„Когато бяха въведени тези осигурителни прагове, България се намираше в една съвсем различна обществено-икономическа среда с много висока степен на сив сектор, неплащане на осигуровки и много лошо финансово състояние на държавното обществено осигуряване. Те се въведоха, за да се гарантира, че работодателите ще плащат поне минимума, посочен по отделните професии, с цел да се акумулират някакви средства в ДОО. Впоследствие се извършваше преговаряне между работодателските организации в съответната икономическа дейност и браншовите организации на синдикатите и те договаряха тези осигурителни прагове, тъй като нямаше договаряне на заплати по икономически дейности“, обясни за „Мениджър News“ зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева. 

Преди десетина години обаче тези прагове спират да се увеличават, защото работодателските организации отказват техни членове да участват в преговорите, като това води до уеднаквяване на ставките за различните длъжности по някои професии. Така се оказва, че шефът и служителят на най-ниска длъжност могат да се осигуряват на една и съща сума. 

Нещо повече, през последните години праговете са равни на минималната заплата, а при закъсняване на бюджетните закони, както се случи и през 2026 година, те са даже по-ниски от нея, защото остават на нивото от предходната година. Трябва да се отбележи обаче, че дори праговете да са под МРЗ за страната, то осигуряването задължително се извършва върху актуалната минимална работна заплата. 

Какво обаче се случва, ако заплата е под или над нивото на минималния осигурителен праг, или пък значително надвишава максималния осигурителен праг? За да онагледим ситуацията, предлагаме три примера: 

• Служител на ръководна длъжност във въздушния транспорт е нает на брутна заплата от 3500 евро. МОД за длъжността е на ниво от 1044 евро, а максималния осигурителен доход е 2300 евро. При това положение осигуровките ще се внасят само върху сумата от 2300 евро, а за разликата от 1200 евро не се дължат осигуровки, но пък се облагат с 10% данък върху доходите. 
• Мениджър в хотел получава брутна заплата от 980 евро. Минималният осигурителен доход за длъжността е 1100 евро. Тъй като заплатата е под нивото на МОД, служителят ще бъде осигуряван върху сумата от 1100 евро, като разликата в осигурителните вноски ще е за сметка на работодателя. 
• Мениджър в куриерска компания получава брутна заплата от 1250 евро. МОД за длъжността е 936 евро, а максималният осигурителен доход е 2300 лева. Осигуровките на работника ще се изчисляват върху реалната заплата от 1250 евро. 

Снимка: Shutterstock

Работодатели и синдикати за реалния ефект от новия МОД 

И така, бюджетът за 2026 година е приет, повишението на минималните осигурителни прагове е налице, но работодателите твърдят, че тази схема на постепенно покачване на доходите не е достатъчно актуална и трябва да се промени. Защо? 

„Смятаме, че трябва да се заплащат осигуровки върху реалните възнаграждения на хората и да няма това диференциране по групи. Тоест, без значение дали сте експерт, ръководител или нискоквалифициран кадър, долният праг да бъде минималната работна заплата при 8-часов работен ден, а горният праг да е реалното възнаграждение“, обясни Минчева. 

Според Българската стопанска камара въпросът е дали минималните осигурителни прагове въобще трябва да ги има във вид на таблица по икономически дейности от една страна и по категории длъжности от друга страна. Като аргумент те изтъкват, че при ръст на сумите в дадена икономическа дейност и в една и съща работна позиция, ефектът ще бъде различен в големите и малките градове в страната. 

Попитахме главния икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев как ще се отразят новите минимални осигурителни прагове на работещите. 

„По принцип работниците ще загубят малко пари от нетния си доход, ако работодателят не ги компенсира по отношение на по-високия минимален осигурителен праг. От гледна точка на осигурителни права би трябвало да получат повече след това. Относно т.нар. „борба със сивата икономика“ има смисъл това да се прави, тъй като много работодатели предпочитат да плащат възнаграждения на базата на минималния осигурителен доход и останалото да се дава „под масата“. Иначе при най-нискодоходните групи няма да има ефект, те си остават на минималната работна заплата“, отговори Кацарчев. 

На въпрос какъв ще бъде икономическият ефект за работодателите от осигуряването на по-високи суми, Минчева отговори, че не разполагат с точни разчети колко души ще засегне промяната.

„Тези данни ги има в НОИ, но те не се предоставят, тъй като не са публични. Като цяло е неприятно, че това се случва в средата на годината, понеже предприятията имат предварително изготвен бюджет и при всяко положение тези разходи не са предвидени - нито за максималния осигурителен праг, нито за минималния, а всеки коректен работодател ще се стреми да няма намаляване на заплатата поради ръста на осигурителния праг. Не знам доколко всички ще могат да си го позволят от август. Може би някои от следващата година ще заложат по-високи възнаграждения“, добави зам.-председателят на Българската стопанска камара. 

Според Атанас Кацарчев от КТ „Подкрепа“ обаче новият минимален осигурителен праг няма да затрудни някои от работодателите. 

„Представете си, че сте шеф на голяма мелница, например "София мел", и минимумът е 1292 евро осигурителен праг. Или някой управлява "Лукойл" с 1532 евро минимален осигурителен праг. Това е много далеч от реалните възнаграждения, които се получават в тези области. Така че на практика най-вероятно на много малко места тези хора се осигуряват под сумата, записана в Приложение №1 към Закона за държавното обществено осигуряване в бюджета за 2026 година“, посочи Кацарчев. 

Автор: Анелия Тодорова