След повече от хиляда години: Тленните останки на цар Самуил бяха положени в базиликата "Св. София"

Тленните останки на цар Самуил пристигнаха в България повече от хиляда години след смъртта на средновековния владетел и след десетилетия дипломатически усилия за връщането им от Гърция.

Военно-транспортният самолет „Спартан“, който превози останките от Солун, кацна на летище „Васил Левски“ – София около 13:00 часа българско време. Малко преди това машината прелетя над площад „Княз Александър I“ в столицата, ескортирана от две двойки изтребители МиГ-29 и F-16. Останките бяха транспортирани с военен камион, ескортиран от военна полиция, специализирани полицейски автомобили „Пустинни котки“ и мотоциклетисти до центъра на столицата, където се проведе официалната държавна церемония по посрещането.  

"Днес един символ на държавническа доблест и воински добродетели ще намери своя вечен дом в "Св. София"", каза премиерът Румен Радев в словото си по време на тържествената церемония по посрещането на тленните останки на цар Самуил. 

"Този площад помни много паради и шествия, през него тече шумната река на нашата история, но днес сме се събрали заедно, за да изпълним една вълнуваща мисия и отдавна очакван дълг – пред нас са тленните останки на цар Самуил. Нему се падна тежката орис да брани родината, в съседство с могъщата Византийска империя, да отстоява земите ни на изток и на запад, да понася удари в гръб, често и от своите близки", добави Радев.

След тържественото посрещане на площад "Княз Александър I" тленните останки на българския владетел бяха съпроводени до древния храм "Св. София". Там ковчегът му беше положен в специално изработен бял мраморен саркофаг, в южната част на базиликата. Саркофагът е изработен във Велинград и носи християнски и исторически символи, сред които христограма, изображение на архангел Михаил и мотиви, свързани със Самуиловата крепост.

Изборът на "Света София" носи особен символен смисъл – храмът е един от най-старите и значими паметници на столицата ни – издигнат върху мястото на няколко по-ранни църкви в древния некропол на Сердика. Според историческите хроники, църквата "Света София" е свързана с хипотезата, че бащата на царя – комит Никола, е бил управител на Средецката област. Средец пък бил важен стратегически център, от който държавата контролирала интересите си на Югозападните Балкани. Смята се, че тогава и бъдещият цар Самуил е посещавал "Света София" като дете. Сега, векове по-късно, той ще се върне тук – не като владетел, който влиза в храма, а като цар, който намира покой в него.

По-рано днес България и Гърция подписаха приемно-предавателните протоколи за тленните останки на българския цар Самуил. Документите бяха подписани от българския министър на културата Евтим Милошев и гръцкия му колега Лина Мендони в присъствието на министър-председателите Румен Радев и Кириакос Мицотакис.

„Образът на величествения и трагичен цар Самуил, който не успява да понесе вида на своите страдащи войници, е един от най-дълбоките исторически примери за всеки един българин. И ако в миналото цар Самуил ни е разделял, днес той ни обединява“, каза Радев.

По думите му връщането на останките укрепва стратегическото партньорство между България и Гърция и връзките между двата народа.

Мицотакис от своя страна определи акта като начало на още по-тясно сътрудничество между двете страни и подчерта ролята на дипломатическите усилия, довели до споразумението.

Размяна на исторически и църковни ценности

Предаването на останките е част от по-широко споразумение между България и Гърция за взаимно депозиране и съхранение на културни и религиозни ценности. България предава на гръцката страна 48 църковни реликви, за което са изразени благодарности от Митрополията на Серес и Светия синод на Гръцката православна църква.

Тленните останки, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил, са открити при археологически разкопки в базиликата „Св. Ахилий“ на остров в Малкото Преспанско езеро. Те са намерени от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос през 60-те години на XX век, а българската държава полага усилия за връщането им още от този период.

По силата на договореностите към България се предават и останки, открити в други саркофази в базиликата, за които се предполага, че принадлежат на цар Гаврил Радомир и други членове на царското семейство.

Връщането на останките на цар Самуил слага край на повече от шест десетилетия усилия България да получи тленните останки на един от най-значимите владетели в средновековната си история. Самуил управлява България от 997 до 1014 г. и остава свързан с продължителната съпротива срещу Византия в края на X и началото на XI век.