Опасните митове за пиара

Опасните митове за пиара

Голяма част от пиар професионалистите смятат, че работата им е повече занаят, отколкото наука. Много от тези, които са начинаещи в професията или все още не са се усъвършенствали да работят професионално, често практикуват пиара, изхождайки от дълбоко погрешни представи за него. 

Има много митове, които определят разбиранията на стотици служители на пиар отделите в компаниите и агенциите за връзки с обществеността, отбелязват авторите на MarketingAbout. 

Ето кои са някои от най-опасните от тези митове:

  • "Всяка публичност е добра публичност“. Много хора в пиара си мислят, че докато името на клиента го има в текстовете на вестниците, това е добре и достатъчно. Независимо какво се казва. Заглавието на изданието обаче има значение. Контекстът, в който се появява името, също.
  • Пиарът се занимава с "прессъобщения" и "пресконференции". Това са двете популярни фрази от професията, които клиентите и шефовете знаят и повтарят. Хората използват тези думи често, но понякога това не е добре. Прекаленото внимание и повтаряне на факта, че има прессъобщение, пречи на пиара да намери по-правилните канали да си свърши работата и да наложи някакво общо разбиране сред публиката.
  • Щом името на клиента влезе в публичното пространство, той вече е "позлатен“. Това, че една пиар информация е обиколила медиите, не е успех. Тя би имала успех, когато вниманието към нея се задържи. Също както при музикалните хитове. Техният успех се признава от критиците в най-голяма степен, когато те се задържат по върховете на класациите. Самият факт, че са хитове предполага, че трябва да са достигнали до там.
  • Публичността е безплатна и лесна. Не! Много хора в днешно време опитват да влияят върху съдържанието на медиите.
  • За да има успех бизнесът, той трябва да наеме скъпа пиар агенция. Практиката сочи, че много предприемачи и собственици на малък бизнес успяват да рекламират фирмата си сами, със собствени непрофесионални усилия. И се справят доста добре.
  • Добрите продукти нямат нужда от публичност. Дълбоко невярно. Не бива една компания да изхожда от стратегията, че добрите й продукти "се продават от само себе си“ и да акцентира в публичното пространство на по-некачествените.
  • Пиарът не може да бъде измерен, следователно няма смисъл от него. Отзвукът в медиите не може да бъде отмерен със статистика, също както победите във футболните мачове или страниците с реклама. Но добрите отзиви в текстовете на пресата например са много по-ценни и влиятелни от рекламните илюстрации и страници.
  • Пиар професионалистът диктува волята си и контролира пресата. Строго забранено! Натискът на пиара върху репортерите има обратен ефект – това поведение отблъсква журналистите и се смята за недопустим опит за влияние върху правото им за подбор на темите.
  • Само бившите журналисти могат да се занимават с пиар. Няма такова нещо. Стига да те обучат добре правилните хора, можеш да практикуваш спокойно тази професия, не само ако не си бил журналист, но и ако нямаш диплома за квалификация в тази сфера.
  • Пиарът е увъртане, лозунги и пропаганда. Пак не! Това са средства за манипулация, а манипулацията означава да насочваш мнението, възприятията и действията на хората към нещо, което може да не е в техен интерес. По-скоро пиарът има за цел да улесни решенията на забързаните клиенти на компаниите, като ги информира за новите оферти. Или да набавя на журналистите нужната информация.

Вижте още: Рекламирането е скъпо, текстът с похвала - безценен

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ