Глобалното затопляне може да ни направи с 40% по-бедни до 2100 г  

Цената на изменението на климата ще бъде почти четири пъти по-висока, отколкото се предполагаше досега, предупреждава ново проучване. Учени от Университета на Южен Уелс са установили, че само 4°C (7,2°F) затопляне ще направи средния човек с 40% по-беден до 2100 г. 

Дори ако глобалното затопляне бъде ограничено до само 2°C над нормата, глобалният БВП на човек – мярка за икономическото производство – ще спадне с 16 процента, допълват те. 

Това е огромно увеличение от по-консервативните оценки, които предполагат, че затопляне с 2°C ще доведе до 1,4% намаление на БВП.  

Тъй като учените прогнозират, че увеличение от 2,1°C е почти неизбежно , това означава, че изменението на климата вероятно ще направи средния човек значително по-беден, пише Дейли мейл. 

Причината тези разходи да са много по-високи от предишните прогнози е, че изследователите са взели предвид влиянието на глобалното време за първи път. 

„Тъй като тези щети не са били взети под внимание, предишните икономически модели неволно са стигнали до извода, че дори тежкото изменение на климата не е голям проблем за икономиката”, коментира водещият автор на изследването д-р Тимъти Нийл. 

Досега, когато икономистите искаха да разберат как изменението на климата ще се отрази на икономиката, те бяха склонни да приемат, че е от значение само времето на местно ниво в дадена страна. 

Така те разглеждаха цената на наводненията или сушите в дадена страна, но не и по-мащабните смущения, случващи се по целия свят. 

Този подход обаче не вземаше предвид колко взаимосвързани са световните икономики. 

„Обичайно е стоките и услугите, които хората купуват в супермаркета или универсалния магазин, да се доставят от цял свят. Това означава, че екстремното време, което засяга една част от света, има последици за икономиките на други места по света“, обяснява д-р Нийл 

Камшичен удар 

В същото време изследванията ясно показват, че екстремните метеорологични явления стават все по-чести и по-тежки като пряк резултат от затоплянето на климата. 

По-топлият въздух може да задържи повече вода и повече енергия, което означава, че някои части на света са по-често засегнати от бури и наводнения, докато други са изпепелени от суши. 

Скорошни проучвания показват, че някои части на света дори изпитват засилване на екстремните явления и от двата вида,  в процес, наречен „климатичен камшичен удар“. 

Докато Земята е преживявала топли периоди в геоложкото минало, сега климатът се променя по-бързо, отколкото възможностите на нашето общество за адаптация. 

Това означава, че националните икономики вероятно ще бъдат изправени пред повече смущения от екстремни метеорологични явления, ако изменението на климата продължи. 

Ако тези смущения се случат в няколко страни наведнъж – особено през отчетливо горещи години – въздействията се разпространяват, за да създадат „каскадни прекъсвания на веригата за доставки“ по целия свят. 

Променливи величини 

Според изследователите тези констатации напълно променят изчисленията за цената на превръщането на икономиката в по-екологична. 

Предишен икономически модел, известен като DICE 2023, прогнозира, че допускането на изменение на климата с повишаване на глобалните температури средно с 2,7°C  приблизително ще балансира разходите за действие спрямо разходите за бездействие. 

Въпреки това, използвайки модел, който отчита глобалното време, тази цифра пада до 1,7°C (3°F), което е в съответствие с целите на Парижкото споразумение. 

Това означава, че намаляването на емисиите и борбата с изменението на климата е в икономически интерес на всички и ще направи средния човек по-богат до края на века. 

„Съответно, ние твърдим, че разходите за продължаване на изменението на климата далеч надхвърлят разходите за декарбонизация“, казва д-р Нийл.