По време на своето управление Вилхелм Втори, последният германски император, заявява категорично: „Колата е мимолетна мода. Вярвам в коня“. В крайна сметка автомобилът успява да измести коня като основно сухопътно транспортно средство, а Вилхелм Втори абдикира, с което се слага началото на германската република. Повече от век по-късно, отново в Германия, най-големият европейски автомобилен производител, Volkswagen Group, обвива ръце около своето корпоративно статукво в опит да оцелее през бурните времена на трансформацията на автомобилната индустрия. Фокусът този път не е върху просперитета на бизнеса, на работната сила и всички онези производствени активи, които го направиха това, което е, а е съсредоточен върху възвръщаемостта на капитала за своите основни акционери. Този колос на глинени крака се озова в капана на една перфектна буря: слабо представяне в Китай, технологично изоставане спрямо редица конкуренти, геополитически сътресения и високи разходи за енергия и труд. Симптомите на кризата във Volkswagen вече не могат да бъдат прикривани зад историческия престиж на марката. Финансовите показатели и пазарната капитализация на групата изпращат последователни и все по-интензивни сиг...