В шест сектора положението с кадрите е драматично

„Икономиката расте с умерено добри темпове, в същото време сме едва на 12 място по ръст на брутния вътрешен продукт за първото полугодие, а икономиките на почти всички страни от Централна и Източна Европа растат по-бързо от нашата.“ Това каза в предаването "Неделя 150" Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал.

Ако искаме да настигнем икономиките от Централна и Източна Европа, трябва да имаме догонващ растеж, а в момента имаме изоставащ растеж, подчерта той.

Бизнесът откроява като главен задържащ фактор липсата на човешки ресурси. „В средносрочен план ние смятаме, че ако се развиваме с тези темпове, ще са ни нужни 500 хиляди работници и специалисти в следващите пет години, предвид демографските тенденции, миграцията и ръста на икономиката“, уточни Велев. Сред дефицитните кадри той посочи сериозната липса на инженерно-технически кадри, медицински сестри, учители, шофьори, на работещи в туризма и селското стопанство.

„Чуждестранните инвестиции в дялов капитал не растат, а намаляват, тоест, повече напускат страната, отколкото идват. Местните инвестиции също намаляват. Очевидно възможностите за растеж са много по-големи от реализираните в момента“, заяви Васил Велев. Според него у нас „много повече се говори за това как трябва справедливо да се разпредели произведеното, и почти не се говори за това, че може да се произвежда много повече и как да се направи така че да се създава много повече“. Това за Велев е по-скоро стратегически разговор, отколкото конкретно свързан с бюджета за следващата година.
Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов обърна внимание върху факта, че съотношението между минималния и максималния осигурителен доход, каквото е било замислено в началото и е било прокламирано, е 1:10.

„Днес трябваше максималният осигурителен доход да бъде 5600 лева, а сега големият въпрос е, че от 2600 щял да стане 3000. Тоест, той продължава драматично да изостава от нивото, на което трябва да се намира“, каза той.

По темата за разпределените на увеличението от 10% на заплатите в бюджетния сектор Димитър Манолов изтъкна, че когато такова има, най-често голямата част от парите остават в централната администрация, а „за пчеличките, които работят на място, не остава нищо“.