Единна входна точка към всички е-услуги

С въвеждането на националната схема за електронна идентификация ще се предостави възможност за сигурно и надеждно взаимодействие по електронен път между гражданите, бизнеса и публичните органи. Какви стъпки включва пътната карта за въвеждането ù, на какъв етап сме в момента и какви други средства предвижда законодателството, докато тя стане факт – разговор с Мариана Цвяткова, директор на дирекция „Електронна идентификация“ в Държавната агенция „Електронно управление“

- На какво ниво е процедурата за поръчка на лични карти с чип за електронна самоличност?

- През 2018 г. МВР обяви обществена поръчка, в рамките на която на българските граждани ще се издават документи за самоличност с електронен идентификатор. През април 2020 г. бе избран изпълнител, но решението за избор е обжалвано пред Върховния административен съд и към настоящия момент не бих могла да прогнозирам кога ще приключи делото пред съда.

- В България има силно развит пазар на удостоверителни услуги, включително частни схеми за електронна идентичност. В същото време сме сред малкото страни без национална схема за електронна идентификация. Кога може да очакваме такава?

Към настоящия момент нотификации на свои национални схеми са направили 15 държави, като 90 на сто от тях се основават на националните карти за самоличност. Има нотифицирани схеми, в които средствата за електронна идентификация се издават от частноправни субекти (Италия, Дания, Нидерландия). Режимът, на който се подчиняват, е законово регламентиран и те са признати от държавата. България не е нотифицирала своя национална схема поради две основни причини: схемата, предвидена в Закона за електронната идентификация, все още не е изградена. У нас доставчици на удостоверителни услуги предлагат частни средства за електронна идентификация, но те трябва да бъдат признати от държавата. Признаването изисква нормативна промяна (на ниво закон), която да създаде правно основание средствата за електронна идентификация, издавани от частноправни субекти, да се използват при достъп до услуги, предоставяни от публичния сектор.

Тъй като националната схема все още не е факт, законодателството предвижда други средства за идентификация на гражданите и бизнеса, а именно квалифицирани електронни подписи, персонални идентификационни кодове, издавани от НАП и НОИ, и уникален код за достъп на НЗОК.

- Какви стъпки включва пътната карта за въвеждане на схемата и какви са предизвикателствата?

- Основата на националната схема за електронна идентификация е поставена със Закона за електронната идентификация и правилника за неговото приложение още през 2016 г. Съгласно документацията, изготвена от МВР по обществената поръчка за издаване на български лични документи, централизираната система за електронна идентификация трябва да бъде изградена до 12 месеца от сключване на договор с изпълнителя, който факт зависи от приключване с влязло в сила съдебно решение на обжалването на избора на изпълнител. Най-сериозният риск към настоящия момент е фактът, че не е започнало изграждането на националната схема за електронна идентификация. Дори да приемем, че тя бъде изградена в рамките на 2 до 3 години, ще е необходим определен период от време за преодоляване на редица предизвикателства.  

Какво имам предвид? На първо място не всички граждани ще решат веднага да се снабдят с нови документи за самоличност, съдържащи електронен идентификатор. Това важи особено за онези документи, чийто срок на годност не изтича скоро. Така снабдяването с електронни идентификатори ще отнеме поне 5 години. На следващо място не трябва да забравяме възрастовия диапазон на част от населението, което притежава безсрочни лични карти. Тези граждани също няма да са достатъчно мотивирани да придобият електронен идентификатор.

Необходима е мащабна разяснителна информационна кампания. Резонно е да се помисли и за икономически стимули като намаляване на размера на държавните такси при електронно заявяване на услугите, за които те се дължат. Необходимо е да се увеличи и броят на административните услуги, които се предлагат електронно.

- Как ще се променят отношенията на държавната администрация с бизнеса след въвеждането на национална схема? 

- С въвеждането на националната схема ще се предостави възможност за сигурно и надеждно взаимодействие по електронен път между гражданите, бизнеса и публичните органи. От друга страна ще се увеличат ефективността и ползването на обществените онлайн услуги, на електронните бизнес процеси и търговията. Ще се гарантира правна сигурност при електронните трансакции и ще се облекчи административната тежест. Електронната идентификация ще се използва и при здравното обслужване, в областта на електронното правосъдие, образованието, упражняването на правото на глас.

След нотифицирането на схемата пред ЕК българските граждани ще имат достъп до електронни услуги и в другите държави – членки на Европейския съюз, на основание прилагането на Регламент №910/2014 г.

- Планира ли се до края на 2020 г. ускорено разширяване на е-услугите, предлагани от държавата през портала за електронно управление?

- Единният портал за достъп до електронни административни услуги е единна входна точка, чрез която всеки гражданин или фирма може да заяви електронни услуги, които се предлагат от държавната администрация на централно, областно и общинско ниво. Не всички услуги са налични на този етап, но техният брой се увеличава всяка година. Към настоящия момент на портала има информация за 750 административни услуги, като от тях 374 могат да се заявят електронно – те са предоставяни от 13 централни, 115 общински и 27 областни администрации. През 2019 г. порталът е посетен от над 235 хил. потребители, а броят на посещенията през първата половина на 2020 г. е нараснал почти четворно – 825 100 посещения, от които 78% са нови посетители.

Идентификацията при заявяване на услуга чрез портала се извършва от системата за електронна идентификация, администрирана от ДАЕУ. Системата  поддържа идентификация с КЕП, в т.ч. облачен/мобилен КЕП и ПИК на НОИ. Към края на 2019 г. са извършени над 60 хил. успешни автентикации с КЕП, от които 3500 с облачен КЕП. Във връзка с извънредното положение и продължаващите епидемиологични мерки използването на системата за електронна автентикация значително нараства. През първата половина на 2020 г. са реализирани близо 400 хил. идентификации с КЕП и над 135 хил. с облачен КЕП.

Венцислав Савов. Интервюто е публикувано в бр. 10/20 на списание „Мениджър“