Европейският бизнес с четири очаквания от българското европредседателство

В писмо до министър-председателя Бойко Борисов, президентът и генералният директор на BusinessEurope представиха приоритетите и очакванията на европейския бизнес от българското председателство на Съвета на ЕС.

В писмото се казва:

В момент, когато възстановяването в Европейския съюз продължава, когато сме политически по-сплотени и доверието в европейския проект нараства, е от съществено значение Българското председателство на Съвета на ЕС да се възползва максимално от сегашния импулс, за да продължи да постига консенсус по важни досиета и да гарантира напредъка в дискусии, за да се поддържа силен Европейски съюз през следващите години. Ето защо смятаме, че мотото, избрано за Председателството - "Съединението прави силата" не може да бъде по-добре избрано.

Първо, в програмата на Българското председателство има ключови приоритети, които са от решаващо значение за бъдещето на Европа. Ето защо призоваваме следните приоритети да бъдат част от политическия дневен ред за следващите 6 месеца:

1. Постигане на напредък при обсъждането на Икономическия и паричния съюз (ИПС): Бизнес инвестициите изискват сигурна и предвидима среда, поради което завършването на ИПС и засилването на доверието в еврото са приоритет за бизнеса. Приветствахме пътната карта, публикувана от Комисията през декември, в която се посочват редица важни стъпки за завършване на ИПС и бизнесът сега ще очаква Българското председателство да изпълни дългогодишни инициативи, като банковия и капиталовия пазар, както и конструктивно да се обсъждат новите предложения на Комисията. От съществено значение е по време на Съветът на ЕС през юни да се предприемат конкретни стъпки за задълбочаване на ИПС.
2. Подкрепа за обсъждането на следващата Многогодишна финансова рамка (МФР): Предложението за следващата МФР ще бъде публикувано най-рано през май 2018 г. и следователно към края на Българското председателство. Много от въпросите за обсъждане обаче са ясно определени. Ето защо би било полезно Българското председателство да подкрепя усилията на Комисията за напредък в дискусиите по конкретни въпроси, тъй като времевата рамка за приемане на предложението за МФР ще бъде много кратка - ако искаме да постигнем споразумение преди европейските избори в средата на 2019 г. Ако не постигнем съгласие по предложението до този момент, това ще има сериозни последици: най-вероятно ще означава сделка в последната минута, последвана от сериозни закъснения в стартирането на програмите през 2021 г. и загубена година за инвестиции от бюджета на ЕС, както се случи през 2014 г.
3. Поддържане на високо ниво на индустриалната стратегия на ЕС: Макар че Комисията излезе със Съобщението през миналия септември, трябва да гарантираме, че тази тема е с приоритет в дневния ред и че ЕС и държавите-членки ще допринасят значително за изграждането на дългосрочна визия за бъдещето на европейската индустрия. Българското председателство следва да гарантира, че на тази тема ще продължава да се обръща необходимото внимание и ангажираност.

Второ, от решаващо значение е да продължим да развиваме Единния пазар в съответствие с Програмата на лидерите. Отбелязваме със загриженост нарастващите рискове от фрагментиране на Единния пазар, поради свръхрегулиране, въвеждане отново на различни пречки в държавите-членки и недостатъчно прилагане на правилата на ЕС. Фокусът трябва да е върху законодателството, само когато е нужно при по-ясни правила, върху премахване на оставащите пречки и гарантиране, че съществуващите правила действат на практика. Това е от основно значение, за да направим Европа по-конкурентна в световен мащаб. Пакетът за стоките е важно предложение, на което трябва да се обърне голямо внимание.

Фрагментацията на правилата също е притеснителна за Цифровия единен пазар, който по естество е без граници и не трябва да знае граници. Необходимо е спешно да се завърши Цифровия единен пазар, което означава да се постанови къде съществуват реални пазарни недостатъци, например за позволяване на свободното движение на данни в ЕС. Но не всеки технологичен напредък изисква законодателство, тъй като в някои случаи може да потисне иновациите и инвестициите. Що се отнася до собствеността върху данните, достъпа и отговорността, съществуващите правни рамки и частните договори вече отговарят на тези нововъзникващи въпроси, свързани с икономиката на данни. В тези изключително сложни ситуации е необходим гъвкав и солиден подход. Разчитаме на българското председателство да направи възможното, за да остане тази тема в дневния ред и предложението за свободното движение на данни да се разглежда като приоритетен въпрос.

Трето, от ключово значение е ЕС да насърчава амбициозна търговска политика. Трябва да сме обединени против протекционистките тенденции в целия свят и в рамките на ЕС. Трябва да останем конкурентоспособни, за да запазим и да можем да привличаме таланти и инвестиции в световен мащаб. ЕС не трябва да се въздържа от глобална конкуренция, но трябва да укрепи способността на всички компании да се справят с тази глобална конкуренция, да защитава и да дава приоритет на интересите на европейските граждани и предприятия. Това включва оформянето на глобализацията според нашите общи ценности и договарянето на всеобхватни съвременни търговски споразумения, водещи до засилено международно сътрудничество и световна търговска система, базирана на либерални правила. Тези основни принципи трябва да бъдат запазени във всички законодателни мерки и решения, взети на ниво ЕС и на национално равнище.

Четвърто, трябва да гарантираме, че Европа ще остане едно от най-добрите места в света за живот и работа, като извършва необходимите икономически и социални реформи. Икономическите и социалните предизвикателства трябва да се разглеждат по съгласуван начин, като се признава, че икономическият прогрес е основата за социалното благополучие. За да защитим нашия социален модел, ние трябва да го модернизираме, а за да можем да финансираме мрежи за социална сигурност, ние трябва да сме конкурентоспособни. Трябва да премахнем нестабилността в трудовото законодателство, да намалим прекомерните разходи за труд, които не са свързани със заплатите, да обърнем внимание на несъответствията в уменията, да насърчим мобилността и законната миграция и да премахнем капаните на безработицата.