Икономист: Ще почакаме за еврото поне десетилетие

Покажете реформите и тогава ще ви кажем добре дошли, казаха от Европа. Все още не сме влезли дори в чакалнята на Еврозоната. Сега сме в предверията на чакалнята. Това заяви в ефира на Нова телевизия икономистът Георги Ангелов.

„Ще продължим да чакаме, защото последните страни, които се присъединиха към еврото им отне около десетилетие в чакалнята, за да се подготвят за приемане на еврото. Можем да очакваме поне едно десетилетие подготовка и реформи, за да можем да приемем еврото”, допълни икономистът.

„Първо трябва да кажем, че най-сериозните скептици очакваха еврогрупата да каже „не”, така че тук се дава една зелена светлина. Оттук вече анализът може да бъде по две линии. От една страна има доза лицемерие от страна на европейските ни партньори, свързани с този едногодишен срок, който според мен има вероятност да е по-дълъг. Този срок от една година и реформите, които трябва да направим, те са полезни за нас така или иначе. Той по принцип е част от работата, която има една държава по самия механизъм ERM II ”, заяви финансовият анализатор Владимир Сиркаров.

„Реално не мисля, че България трябва да бъде изкарвана по-черна от дявола, едва ли не, че тези допълнителни изисквания се правят, защото сме зле по всички направления. Да не говорим, че ако разгледаме банковия сектор в сравнение с италианския и гръцкия, то седим доста по-добре. Тук се прави една презастраховка от страна на ЕЦБ, тъй като ситуацията е деликатна, доста реформи трябва да се извършат в самата система”, каза той.

„Ние страдаме и от нас искат повече неща, защото други страни бяха пуснати неподготвени в Еврозоната – Гърция, Италия, Португалия. След това те в Еврозоната експлодираха, бяха в криза, Гърция вече десетилетие е в криза. Заради това, че те бяха пуснати бързо, без процедури и изисквания, даже Италия престоя само година и половина в чакалнята абсолютно неподготвена. За това от нас, новите кандидати, се изисква да седим по 10-15 години в чакалнята, даже ни се изискват и преди нея реформи. Именно, за да не допуснат неподготвен член, защото се вижда такъв как вреди на цялата система”, каза Георги Ангелов.

Как ще се промени живота след приемането на еврото?

„Това е фундаментален въпрос. При равни други условия е важно да кажем, че нищо няма да се промени, ако разглеждаме само промяната в паричната система. Функцията, която определя повишаването на доходите, кредитния процес зависят от много фактори. Не трябва да влизаме в тези процеси по интегриране на България в евросистемата с преекспонирани очаквания, както стана с влизането в ЕС”, заяви Сиркаров.

„Това, което показва примерът какво става, когато влизат неподготвени страни в Еврозоната, с големи дефицити, неконтролируем растеж на кредита, задлъжняване, в тези страни се стига до инфлация и криза. Това е примерът на Гърция. Когато влизат подготвени като балтийските страни – Литва, Латвия и Естония, там става обратното. Доходите растат по-бързо, икономиката расте по-бързо, те се възползват от членството в Еврозоната, но без да трупат дефицити и дългове и без да влизат в криза. За нас понеже сме бедни, първо ще трябва да забогатеем, и след това ще ни приемат в Еврозоната”, обясни Георги Ангелов.

„Ако преминем бързо през този предварителен механизъм, дори да е година плюс, година и половина в ERM II, така че със сигурност поне 4-5 години минимум в най-добрия вариант”, каза Владимир Сиркаров.