Индустриите, които зависят от синьото гориво

До каква степен икономиката на страната е зависима от доставките на природен газ? Отговор на този въпрос, който стана особено актуален през последните дни, след като Русия спря подаването на газ към България, търси Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика.

Общата картина очерта Георги Ангелов – главен икономист в Институт „Отворено общество”, в статия, публикувана неотдавна. В нея той дава пет общоизвестни факти:

1) газът има сравнително малък дял в енергийния микс на страната;

2) потреблението е в пъти повече през зимата, като Топлофикация София е най-големият потребител на газ в страната;

3) извън енергетиката, предприятия от химическата промишленост са основните потребители на газ;

4) до този момент сме в почти пълна зависимост от доставките на газ от Русия;

5) хранилището в Чирен има ниски запаси от газ, като видимо през последните два месеца не са предприети стъпки за нагнетяване на газ и попълване на резервите – попълването започна преди дни, като традиционно нагнетяването започва в края на април.

По последната точка, тъй като видимо предизвиква спорове и коментари, всеки може да проследи дневните данни, в т.ч. за години назад, за физическия поток от/към Чирен на страницата с оперативни данни на Булгартрансгаз.

Всичко това е известно, но то не дава пълната картина, пише Петър Ганев. Според него макроданните за нисък дял на природния газ в енергийния микс съвсем не означава, че някои предприятия не са изцяло зависими от газовите доставки. И липсата или повишаването на цените на алтернативните доставки е огромно предизвикателство за тях.

Веднага след като кранчето бе врътнато от Газпром, министърът на икономиката Корнелия Нинова и големи работодатели дадоха пресконференция, на която описаха какъв ще е ефектът върху индустрията. „Оставяйки настрана политическото говорене от министъра и исканията за нови компенсации от бизнеса, представената оценка на този брифинг подлежи на много сериозен критичен поглед”, коментира Ганев.

Преди всичко тя посочва структурата на потреблението на природен газ по сектори, взета от регулярните доклади за дейността на Булгаргаз, и списък на индустриалните потребители, присъединени към газопреносната мрежа на Булгартрансгаз. Цитирани бяха 25 000 предприятия и 247 000 заети – това са „всички предприятия и всички наети в посочените сектори – независимо дали са на газ или не”, пише икономистът. Важното изречение в представената оценка, според него, е следното: „Общият оборот на дружествата, присъединени към мрежата на Булгартрансгаз възлиза на 6 млрд. лв., а заетите са над 14 хил. души“. Но и тази информация не е пълна, изтъква Петър Ганев, защото тя не показва количеството природен газ, които тези предприятия потребяват. От списъка липсват промишлени предприятия, които са на газ, а са посочени са най-големите, както и такива, които не са директно вързани към мрежата на Булгартрансгаз, например някои в Габрово и Велико Търново. Затова икономистът от ИПИ заключава, че този доклад е „изключително повърхностен и не дава представа каква е зависимостта на индустрията от доставките на природен газ”.

Петър Ганев счита, че 15 са най-големите индустриални потребители на газ в страната с уточнението, че данните за тяхното потребление и баланса между природен газ и електроенергия са на база различни източници и оценки на автора и е възможно да са допуснати неточности.

Най-енергоемките предприятия в страната са големите добивни и промишлени компании в Средногорието – „Аурубис България“, „Асарел-Медет“, „Елаците-Мед“ и „Дънди Прешъс Металс Челопеч“. „Интересно е, че „Асарел-Медет“ и „Елаците-Мед“ присъстват в списъка на икономическото министерство като компании, присъединени към газопреносната мрежа, но тяхното потребление на газ всъщност е изключително малко – най-вероятно в рамките на 2-3% от енергията, която използват”, посочва авторът. Дейността на големите компании в Средногорието, които потребяват изключително много енергия, всъщност не зависи от доставките на газ, заключава Ганев.

За най-голям индустриален потребител на газ той посочва „Неохим“ в Димитровград. Торовият завод потребява огромни количества газ – около 3-3,5 TWh годишно, което е сравнимо с потреблението на всички останали компании от топ 10 индустриални потребители на газ взети заедно,  без топлофикациите. Дружеството е най-голямото в Хасковска област и дава препитание на около 700 души и приходи от порядъка на 260 млн. лв. То е важно за българското земеделието в страната. Съществува и друг голям играч на пазара – „Агрополихим“ в Девня, който изгради терминал за амоняк и замени природния газ като суровина за производство на азотни торове. Евентуални проблеми в един от двата завода, ще окаже негативен ефект върху земеделието.

Следващите големи консуматори на газ са стъкларските заводи -Тракия глас в Търговище, и Би Ей Глас - със заводи в София и Пловдив. В тях работят по 600-700 човека. „Би Ей Глас“ чувствително повиши дейността и приходите си през последните години и достигна до 5. място в класацията на най-големите компании в страната с приходи за над 1,8 млрд. лв. през 2020 г. Друг голям потребител на газ е Рубин Трейдинг в Плевен.

След стъкларските заводи се нарежда тежката индустрия - Стомана индъстри, КЦМ 2000, София Мед и Алкомет. София Мед е с приходи от над 900 млн. лв. и около 600 заети; КЦМ 2000 и Стомана индъстри имат приходи от 600-700 млн. лв. и в тях работят съответно над 1 400 и около 1 000 работници.

Алкомет е с приходи от 350 млн. лв. и около 1 100 наети. И четирите компании са големи потребители на ток и природен газ, но не са в пълна зависимост от синьо гориво, смята авторът.  

Други са Биовет, АДМ Разград  с приходи от 400-500 млн. лв., следвани от Калцит, Златна Панега Цимент, Свилоцел (Свилоза) и Рока България. Грубо казано това са компаниите, които потребяват по-сериозни количества природен газ в страната.

Това са 15-те компании, които според автора формират огромната част от потреблението на природен газ в страната. Разговорите за икономическите ефекти от евентуални проблеми с доставките или цената на газа, както и възможните мерки и алтернативи са по същество разговори за бъдещето на тези предприятия. Ако съществува План Б за доставките на газ и се оценяват наличните запаси в хранилището, то би следвало да се мисли за оценка на алтернативите, в т.ч. технологични, спрямо 15-20 големи потребители на газ в страната.