Какъв е арсеналът на Китай за евентуални ответни мерки?

Китай внася почти четири пъти по-малко стоки, отколкото изнася за САЩ, а това свива полето му на действие при нови търговски санкции на Доналд Тръмп. Пекин обаче разполага с редица други "оръжия", които би могъл да използва като принудителни ответни мерки.

Досега азиатският гигант отговаряше според максимата "зъб за зъб" на залповете от наказателни мита, налагани от президента на САЩ, но мунициите му вече са на изчерпване.

Последният във времето залп: Вашингтон обяви в понеделник мита от 10% върху китайски стоки, чийто годишен внос в САЩ е на стойност 200 млрд. долара, плюс вече обмитяваните стоки за 50 милиарда долара.

Тази обща сума превишава значително 130-те милиарда долара - стойността на американските стоки, които Китай е внесъл от САЩ миналата година.

Във вторник, 18 септември, Пекин се ограничи с облагането на американски стоки за 60 милиарда долара . . ., но заяви, че е готов "да отговори подобаващо" при нови американски санкции.

С какви други лостове разполага комунистическият режим?

Може да санкционира компаниите

iPhone X, колите Buick, кафенетата Starbucks и продуцкиите на Hollywood са сред компаниите, чиито най-добри продажби се правят в Китай, а Tesla планира да произвежда в тази страна своите електрически автомобили.

"Китай може да си отмъсти на американските компании, които работят в страната (...), налагайки регулаторни изисквания, забавяйки минаването през митниците", или като затегне санитарния и данъчния контрола, посочва в бележка Бари Ноутън от Калифорнийския университет.

Всичко това може да стане, макар тази стратегия да подкопае "реформаторския" имидж, към който се стреми Пекин, и декларирания му стремеж за отваряне.

От май митническите проверки на свинското месо и автомобилите от САЩ вече са по-строги.

Да възпрепятства сливанията на компании

Пекин отказа да даде зелена светлина за сливането на американската група за производство на полупроводници Qualcomm и нейния холандски конкурент NXP, осуетявайки тази мега операция от световен мащаб. Приключването й зависеше от решението на китайските регулатори.

Бойкот

Китайците биха могли да нанесат директен удар на американските групи . . . , като спрат да купуват техните продукти. Това контранападение би било "кръвопролитно" за група като General Motors, която продава повече коли в Китай, отколкото в Северна Америка.

Макар официалните медии да запазват мълчание по този проблем, в социалните мрежи вече активно се отправят призиви за бойкот. "Ако 1,3 милиарда китайци са разочаровани от Америка, нещата трудно биха могли да се поправят", предупреждава У Байи, изследовател от Академията на социалните науки.

Според проучване, публикувано в средата на юли от "Файненшъл таймс", 54% от китайците твърдят, че "вероятно" биха спрели да купуват някои марки.

"В миналото подобна пропагандна кампания се оказа ефективна и бързо действаща", подчертава Марк Уилямс от Capital Economics. Кампаниите срещу Япония през 2012 година и Южна Корея миналата година "доведоха до срив с 50% за един месец на продажбите за автомобилните марки на тези две страни".

Рискът: тази стратегия би могла да накаже милиони китайски служители, наети от американски компании и техните местни партньори.

Студенти и туристи

Пекин би могъл да положи усилия да ограничи броя на туристите и студентите, които заминават за САЩ, като намали например броя на организираните пътувания.

С 350 000 китайски студенти миналата година, което прави една трета от чуждестранните студенти, общата сума на разходите, които китайците правят в САЩ, доближава стойността на китайския внос на соя или на американски самолети, според Марк Уилямс.

Boeing

Китай е от жизнено значение за Boeing, който продава в тази страна една четвърт от самолетите си, а в същото време повечето китайски авиокомпании са под контрола на държавата. Страната "би могла да коригира покупките си на самолети", заплаши през януари официалният всекидневник "Глобъл таймс".

Американският дълг

Китай държи най-много американски държавни облигации (за близо 1,2 трилиона долара). Само че би било рисковано да продаде голяма част от тях, защото всяко дестабилизиране на пазарите би могло да доведе до спад на стойността на облигациите, които притежава Пекин.

Да девалвира юана?

Дали китайската централна банка може да понижи курса на националната валута - юана, за да подкрепи фирмите си, които работят основно за износ, както я обвинява Доналд Тръмп?

Общо е мнението, че Пекин не е ръководил лятното понижение на курса на юана спрямо долара, което просто се задълбочи заради напрежението в търговските отношения, а централната банка на Китай, тъкмо обратното . . . се е опитала да спре този спад. Истината е, че евентуално продължително поевтиняване на юана би могло да предизвика изтичането на значителни капитали извън страната, а властите на всяка цена са готови да спрат това.

...........

Франс прес / БТА