Кристалина Георгиева предупреждава за „цифрова Берлинска стена“

Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева призова политиците да положат усилия, за да бъде избегната „балканизацията“ на дигиталната икономика, предаде Блумбърг.

В подготвени бележки в понеделник пред базираната в Париж Организация за икономическо сътрудничество и развити Георгиева посочва, че светът може скоро да се изправи пред „цифрова Берлинска стена“, при която САЩ, Европейският съюз и Китай приемат несъответстващи технологични стандарти.

„Ако някаква комбинация от САЩ, ЕС и Китай се „отдели“, за фирмите ще бъде все по-трудно да се конкурират толкова интензивно, колкото сега. Вече доминиращите технологични играчи ще придобият още по-големи пазарни дялове, с по-малко стимули да продължат да въвеждат иновации“, коментира Георгиева.

„Глобалните технологични стандарти също могат да се разпаднат, което ще намали оперативната съвместимост на инструментите, на които разчитат предприятията. Възможността за споделяне на данни и взаимно използване на резултатите от работата ще бъде допълнително намалена“, добави тя.

По думите й при такъв сценарии по-бедните държави ще трябва да избират страна, което пък ще доведе до по-високи цени, намаляване на иновацията и по-лоши услуги. Според нея в зависимост от сценария, отделянето от производството може да доведе до загуби на световния БВП от порядъка на 3 до 6% през следващото десетилетие.

Георгиева също така предупреди, че свързаното с кризата увеличаване на пазарната концентрация може да намали капиталовите инвестиции и иновациите. Това пък би могло да понижи равнището на БВП в развитите икономики с 1% в средносрочен план — сериозен удар, в момент, в който предвиждаме темповете на растеж в развитите икономики да останат ниски в средносрочен план.

Според Георгиева  органите за защита на конкуренцията и търговията могат най-добре да се застъпят за запазване на свързаността на технологичния сектор по-няколко начина.

„От съществено значение е тясното сътрудничество с агенциите за национална сигурност и киберсигурност в отделните държави. Политиците в области като правата на интелектуална собственост и неприкосновеността на личния живот също допринасят с ценни гледни точки. Работейки заедно, можете да предоставите на лидерите на вашите държави по-широк набор от политически опции, които могат да помогнат за преодоляване на разделенията“, казва тя.

„Повече може да се направи и чрез ОИСР и други многостранни форуми за разпространяване на най-добрите практики и подобряване на трансграничната координация. Няма голяма полза от това една държава да се занимава с антиконкурентното поведение на голяма технологична фирма, ако не бъдат засегнати също толкова мощните й чуждестранни конкуренти“, добавя Георгиева.

Управляващият директор на МВФ каза още, че намаляването на чуждестранната конкуренция води до по-голямо напрежение във веригите за доставки, по-високи цени за потребителите, по-малко иновации и по-нисък потенциал за растеж.

Тя посочи, че 2019 г. от МВФ са изчислили, че митата, създадени или повишени през предходните две години, са намалили глобалния БВП с 0,4%. Тези ограничения отпреди пандемията до голяма степен остават в сила и продължават да спъват глобалното производство.

„Добрата новина е, че като цяло се справяме по-добре по време на пандемията. Със сигурност в началото имаше някои проблематични търговски политики, но самата криза не доведе до пълен протекционизъм, особено в областта на храните, лекарствата и медицинските консумативи“, каза Георгиева.

„Въпреки това ограниченията в тези области допринесоха за огромната неравнопоставеност по отношение на ваксините, която наблюдаваме днес и която направи възстановяването в световен мащаб още по-неравномерно и крехко за всички. И ни остави заложници на риска от нови варианти — риск, който за съжаление се реализира с варианта Омикрон“, допълни тя.

Георгиева коментира и климатичните промени, като заяви, че страните не само трябва да се обединят, за да спрат глобалното затопляне, но и да работят усилено, за да избегнат асиметрични или некоординирани политики в областта на климата.

„Помислете за големите разлики в цените на въглеродните емисии на различните пазари, които могат да нарушат конкуренцията, тъй като някои страни не предприемат адекватни политики за смекчаване на последиците. А „изтичането на въглеродни емисии“ — ситуацията, в която усилията за намаляване на емисиите в една страна водят до преместване на производството в друга — може да подкопае стимулите на страните да повишават цените на въглеродните емисии“, каза тя.

„Вместо това се нуждаем от политики, които изпращат правилните ценови сигнали за климата, но не подкопават конкуренцията, търговията и инвестициите. Очаквам с нетърпение да работя с ОИСР и други организации по въпроса за еквивалентността на различните подходи за ценообразуване на въглеродните емисии“, добави Георгиева.

Тя посочи, че от МВФ са направили предложение за международна долна граница на цените на въглеродните емисии за големите замърсители.

„То е ефикасно, практично и гъвкаво, като позволява както регулации, така и изрично ценообразуване и диференциране между страните в зависимост от нивото им на развитие. Освен че осигурява адекватно намаляване на глобалните емисии, предложението следва да насърчава справедливостта и по-равностойната конкуренция между отраслите и държавите“, каза управляващият директор на МВФ.