Липсата на работна ръка и нерегламентираният внос спъват сериозно българските производители

Липсата на работна ръка, нерегламентираният внос, подбиващ цените на родното производство, регулаторните режими и административният натиск, както и предизвикателствата пред т. нар. кръгова икономика са сред ключовите проблеми, стоящи пред бизнеса от производствените сектори на икономиката. Този извод може да се направи от проведената среща с 16 браншови организации, членове на БСК, с оперативното ръководство и експерти на Камарата.

Участниците в срещата поставиха акцент и върху продължаващото с години нерешаване на проблема с начина на определяне на такса „битови отпадъци“, като настояха за въвеждане на принципа „замърсителят плаща“, т.е. таксата да се дължи върху количеството генерирани отпадъци, а не върху балансовата стойност на активите или данъчната оценка на имота.

За сериозен нерегламентиран внос на велосипеди от Китай алармира главният секретар на Асоциацията на производителите на велосипеди в България Борислав Георгиев. Той подчерта, че това е сериозна пазарна пречка пред българските производители, които поддържат 1600 работни места и само през 2017 г. са реализирали износ за над 7 млн. евро. „България е на десето място по брой и по стойност на изнесените велосипеди за 2017 г., а в ЕС е на седма позиция, докато при вноса сме на 112-та позиция в света и на 26-та в ЕС“, изтъкна Георгиев.

Според изпълнителния директор на Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ) Владимир Димитров, един от базовите проблеми у нас е липсата на качествена оценка на въздействието на проектите на нормативни документи. „Оценката или изцяло липсва, или е повърхностна, незадълбочена и напълно формална“, категоричен бе Димитров. Той отбеляза, че по отношение на рециклирането ключов е Законът за управление на отпадъците, който непрекъснато бива изменян и допълван и често промените са необосновани и без съответната предварителна оценка на въздействието, а това носи дългосрочни вреди – и на бизнеса, и на целите в областта на опазването на околната среда.

Част от участниците в разговора изразиха очакване БСК да инициира дебат относно изработването и приемането на Закон за браншовите организации – тема, по която бизнес общността беше активна преди повече от десет години, но дебатът не беше финализиран.

Лайтмотив на разговора беше недостигът на работна ръка – и като количество, и като качество. Като ефективен механизъм за преодоляването на този проблем беше посочено дуалното обучение, за което бяха споделени и позитивни практики, както и необходимостта от облекчаване на процедурите за привличане на работници от трети страни, извън ЕС. „Ако преди две години имахме проблеми с квалифицирания персонал, сега имаме проблеми с персонал“, сподели председателят на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост Галин Господинов.

От безпрецедентен обществен и административен натиск върху бизнеса се оплака изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара Иван Митев. „Няма нормален бизнес климат. На всеки четири години се сменя бизнес климатът, с обяснението, че има избори. Така не може да се планира, не могат да се усвояват инвестиции“, категоричен бе представителят на добивната индустрия.

Според председателя на Българската браншова камара на енергетиците Димитър Шевиков, все още е твърде голям делът на държавните предприятия в системата на енергетиката, а това е причина за чести смени на мениджърските екипи на големите енергийни компании. Това, от своя страна, създава нестабилност на сектора, липса на приемственост и следване и нормално бизнес планиране в този структуроопределящ сектор на икономиката.

„Имаме системни проблеми и чакаме реформи, които трябваше да се случат много отдавна. Непрекъснато се увеличават средствата за здравеопазване, а смъртността расте и няма хора. Непрекъснато увеличаваме средствата за образование, а липсват качествени, образовани работници. Непрекъснато се увеличават средствата за МВР, а няма сигурност. Това не може да продължава безкрайно!“, категоричен бе председателят на Индустриален клъстер „Електромобили“ Илия Левков.