Около 2000 българи се оплакали от трудова експлоатация в Германия през 2017 г.

Около 2000 българи са сигнализирали за трудова експлоатация в Германия през миналата година, съобщи на пресконференция в КНСБ Иван Иванов, консултант към центъра за консултации на проекта "Справедлива мобилност" във Франкфурт.

Проектът "Справедлива мобилност" се осъществява от КНСБ и германския съюз на синдикатите.

В Германия има девет центъра за консултации, където се предоставя информация и помощ на работници от Източна Европа, предимно от Полша, България и Румъния. Най-често оплакванията са от наши сънародници, които работят като домашни помощници, социални асистенти, строителни работници, заети в ресторантьорството.

По данни на КНСБ броят на българските граждани в Германия непрекъснато се увеличава - по предварителните данни към октомври миналата година те наброяват над 300 000 души.

Към август 2017 година броят на българите, които работят в Германия със задължително социално осигуряване, е бил 108 794 души. Броят им се е увеличил с 16 655 души спрямо август 2016 година, което е нарастване с 18,1 процента.

През юли 2017 година заетите българи без задължително социално осигуряване, в това число и заетите на непълно работно време, както и самостоятелно заетите, са били 32 174 души, с 2 434 души повече спрямо същия месец на предходната година.

Броят на българите през октомври 2017 година, регистрирани като търсещи работа, е бил 53 015 души, безработните с право на обезщетение в Бюрата по труда в Германия през октомври 2017 година са били 23 905 души, с близо 2000 повече спрямо октомври 2016 година.

През юли 2017 година 83 266 българи са получили някакъв вид социални помощи, докато година по-рано техният брой е бил 74 291 души. Към юли миналата година 30,4 на сто от българските граждани в Германия са получавали социални помощи, а една година по-рано този процент е бил 30,6 процента. Социални помощи получават 11,6 на сто от румънците, а средно за Германия този показател е 7,1 на сто.

Случаите на нарушения понякога са драстични. При домашните помощници се наблюдава работа без договори за командироване, а с трудови договори за 2,4 или дори един час работа на ден, а фактически се извършва денонощно обслужване на болен. Липсва всякаква връзка с органи за контрол, както и социални контакти.

 Хората живеят в домовете на болните, като в началото не владеят добре езика, дори и не разбират какво точно извършват, липсват медицински познания и подготовка. Нели Ботевска, консултант към проекта, посочи, че дори семейството на обслужвания човек да е изрядно и да е изплатило сумата към агенцията - българска или германска, това не е гаранция, че изплащането на възнаграждението ще бъде извършено.

При строителните работници случаите са свързани с командировани от българска фирма. Подписват се договори за едно възнаграждение - минимално за Германия, а се изплаща друго и то когато работодателят пожелае. Работи се извънредно, без да се заплаща извънредният труд - включително и в съботи и недели, както и в повечето случаи се работи на обекти и извън официалното работно време от 8 часа.

Сигнали до ГИТ в тези случаи констатират нарушенията, от работодателите се изисква документация, удостоверяваща трудовото правоотношение, като работниците са насочвани да заведат трудово правни дела за неизплатени заплати и други.

Нарушенията са свързани и с предоставяне на трудовия договор преди заминаване, липса на допълнително споразумение за командировката, липса на документи за извънредния труд, за осигуровките. Често се предоставят договори на хората без да превеждат, дописани на гърба ръкописно с актуалното заплащане.

Източник: БТА