Позицията на работодателите относно минимални осигурителни доходи

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изпрати писмо до министъра на труда и социалната политика Бисер Петков по повод на разпространените в медиите намерения на МТСП за административно налагане на прагове за минимални осигурителни доходи (МОД) за 2018 г., мотивирани с отказа на АОБР за втора поредна година за водене на преговори.

Ето пълния текст на писмото:

По повод на разпространените в медиите намерения на МТСП за административно налагане на прагове за МОД за 2018 г., мотивирани с отказа на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за втора поредна година за водене на преговори, припомняме отново, че:

1. МОД, определяни по заемани длъжности и икономически дейности, са регулация, която не се прилага в нито една държава членка на ЕС.

2. Реалното административно увеличение на МОД за 2017 г. възлиза на 2.5%, въпреки че не бе приложено административно увеличаване по реда на чл. 6, ал. 2, т. 3 на КСО. В същото време за първото полугодие на 2017 г. ръстът на средния осигурителен доход е над 6%, а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10% при съпоставими условия. Това още веднъж и категорично доказва ненужността на МОД, а за вредата от тях сме представяли нееднократно аргументи.

3. Още в началото на т. г. АОБР обяви приоритети, сред които централно място заема ратифицирането на Конвенция 131 на МОТ, приемането на механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) и законодателни промени за премахване на МОД.

4. Прегледът на промените в т. нар. „специфични препоръки за страната“ от последните години показва също, че ЕК също не подкрепя определянето на МОД по длъжности и икономически дейности.

5. Следва да се отчете и откритата процедура срещу Република България по т. нар. прекомерни макроикономически дисбаланси на ЕК (execivemacroecomicdisballances), конкретно прекомерният ръст на показателя за т. нар. единични разходи на труд (Unitlaborcost) и нарастването на данъчната и осигурителна тежест върху заетостта и работните места.

6. Налице е и втвърдяване на диалога и позициите, дори по определянето на механизъм за МРЗ, като на практика се отклонява предложеното от нас пряко прилагане на принципите, на икономическите и социални фактори, регламентирани в Конвенция 131 преди нейната ратификация.

При тези условия и след липсата на каквато и да е готовност за промяна при определянето на МОД, напълно очаквана е и липсата на промяна в позицията на АОБР по преговорите за МОД за 2018 г. В тази връзка считаме за необходимо МТСП да насърчава многократно подкрепеното от работодателските организации основно колективно трудово договаряне на фирмено и браншово ниво, вместо да се тиражират в медиите намерения за административно налагане на нови нива на МОД за 2018 г., при това без предварителен анализ, идентифицирана потребност и свързани последици. Също така е налице пълен контраст с високо оценените от нас усилия на правителството за намаляване на административната тежест, намеса в икономиката и необходимостта от реформиране на анахроничното и негъвкаво трудово законодателство.

В заключение считаме, че нагнетяването на напрежение в индустриалните отношения може да принуди много браншови организации и предприятия да преосмислят своите позиции в социалния диалог. Ние бихме предпочели диалогът да не се води през медиите, да не се неглижират аргументите ни и да не се игнорират фактите, а да се предприемат допълнителни мерки, в т.ч. на промени в трудовото и осигурително законодателство за повишаване на мотивацията на работодателите и осигурените лица, на ефективността на контрола и противодействие на недекларирания труд, а не защита на една остаряла и неадекватна практика, каквато е административното определяне на прагове за МОД.