„Черните лебеди" за 2022 г. на Saxo Bank

Датската инвестиционна банка Saxo Bank публикува традиционните си 10 прогнози за шокиращи събития, които е малко вероятно да се случат, но биха разтърсили финансовите пазари, ако все пак се сбъднат. Прогнозите са известни още като „Черни лебеди“ – термин въведен от финансиста Насим Талеб.

Макар че не представляват официалните пазарни очаквания на Saxo за 2022 г., те са предупреждения срещу потенциалното неправилно управление на риска сред инвеститорите, които обикновено биха дали вероятност в рамките на един процент за реализиране на тези събития.

„Темата на прогнозите за 2022 г. е революция. В нашите затънали в неравенство общество и икономика се натрупа много енергия. Като добавим към това неспособността на настоящата система да се справи с проблема и се вгледаме в бъдещето, въпросът не е дали ще има революция, а кога и как ще се случи. При всяка революция някои печелят, а други губят, но не това е основния й смисъл. Той е, че ако настоящата система не може да се промени, а трябва, то революцията е единственият път напред“, каза Стийн Якобсен, главен инвестиционен директор и главен икономист в Saxo Bank.

Ето и 10-те „Черни лебеди“ на Saxo за 2022 г:

1.Планът за борба с климатичните промени се отлага

Осъзнавайки инфлационната заплаха от покачващите се цени на суровините и риска от икономически катастрофа поради нереалистичния график за преход към зелена енергия, политиците отлагат във времето целите за климата. Те решават да разхлабят изискванията за инвестиции в добив на петрол за период от пет години и добив на газ за десет години, с надеждата, че така ще насърчат производителите да осигурят доставки на разумни цени.  Това развитие води до ръст на цените и волатилност, не само в енергийния сектор, но и при индустриалните метали, големи количества от които са нужни за осъществяването на зеления преход. Освен това, нарастващите цени на енергията водят до поскъпване на дизела и на  нa изĸycтвeнитe тopoвe, които играят основна роляа в paзxoдитe в ceлcĸoтo cтoпaнcтвo . Това поражда опасения относно производството на ключови селскостопански култури.

2. Facebook се препъва с метавселената. Младите хора напускат социалната мрежа

През годините Facebook се превърна от оживен център за комуникация между млади хора в платформа, използвана основно от по-възрастното население, или както е модерно да се наричат – „бумъри“. Младите хора изразяват все по-голямо недоволство от алгоритмите на Facebook, които ги заливат с еднотипно съдържание или по-лошо – с дезинформация и език на омразата. Собствените прочувания на Facebook показват, че тийнейджърите прекарват 2 до 3 пъти повече време в TikTok, отколкото в Instagram, която е социалната мрежа с мрежа на Facebook с най-млади потребители, както и че те предпочитат да използват Snapchatза комуникация с приятели.

Една от основните цели на новото име идентичност на компанията (Facebook вече се нарича Meta), е да защити Instagram (най-ценният й актив в момента). Другата цел е да създаде продукт, който да привлече повече млади хора. През 2022 г. обаче инвеститорите ще осъзнаят, че Meta губи интереса на младото поколение и по този начин бъдещият потенциал на компанията. В отчаян ход  Meta опитва да придобие Snapchat или TikTok, докато същевременно хвърля милиарди долари в изграждането на страховитата метавселена, при която потребителите са наблюдавани по-отблизо, откогато и да е било, губейки напълно представата за лично пространство. Планът на Meta обаче се проваля и младите хора така и не възприемат новите предложения на компанията.

В резултат акциите на Meta отбелязват 30-процентов спад спрямо по-широкия пазар, а компанията е принудена да раздели различните си подразделения в отделни фирми, разбивайки  монополистичните амбиции на Зукърбърг.3. Междинните избори в САЩ предизвикват конституционна криза

Хаотичните президентски избори в САЩ през 2020 г. донесоха много предизвикателства на  американски институции. Действащият президент Доналд Тръмп първоначално отказа да признае поражението си на изборите и се оплака, че резултатите от тях са били фалшифицирани – твърдение, което бе отхвърлено многократно от съда. Тълпа от привърженици на Тръмп, вярващи в конспиративната теория, щурмуваха сградата на Конгреса на САЩ на 6 януари 2021 г. в безпрецедентно събитие в американската история.

2022 г. обаче носи нови изборни страсти с няколко вота за Сената и Камарата на представителите. Изборите притичат оспорвано и демократите и републиканците се обявяват против признаването на вота, което прави невъзможно сформирането на нов Конгрес и провеждането на първо заседание на 3 януари 2023 г. Джо Байдън управлява страната с президентски укази, а демокрацията в страната е поставена на пауза. Разпалва се конституционна криза, която оставя страната без Конгрес в началото на 2023 г.

4. Инфлацията в САЩ преминава прага от 15%

Официалният индекс на потребителските цени на САЩ достигна връх от 11,8% през февруари 1975 г. Едва след рецесията от 1980-82 г. и рязко вдигане на лихвите до нива от почти 20% инфлацията бива укротена.

През 2022 г. Федералният резерв и неговият председател Джером Пауъл повтарят същата грешка. Пауъл вярва, че милиони американци ще се върната на работа и ще запълнят свободните 10,4 млн. работни места, след като COVID-19 отшуми. Това обаче така и не се случва. Някои хора са се пенсионирали рано заради кризата, напускай безвъзвратно работната сила в САЩ.

Пандемията и високото търсене на работна ръка помагат на служителите да осъзнаят, че имат повече сила от всякога. Те искат по-добри условия на работа, по-високи заплати и повече гъвкавост по отношение на работно време. В комбинация инфлационният натиск, енергийната криза и недостига на ръботна ръка, това води до безпрецедентен двуцифрен ръст на заплатите през четвъртото тримесечие на годината.

В резултат годишната инфлация в САЩ преминава прага от 15% преди началото на 2023 г. за първи път от Втората световна война насам. Това кара Фед рязко да затегне паричната политика в отчаян опит да укроти инфлацията. Централната банка обаче е изгубила доверието хората и пазарите и ще има нужда от време, за да го спечели обратно.5. ЕС прави суперфонд за климата, енергетиката и отбраната, който се финансира от частните пенсии

Чадърът в областта на отбраната, предоставен от САЩ по време на Студената война и след това в голяма част от Източна Европа, бързо избледнява и е пред разпад, тъй като Вашингтон пренасочва вниманието си към Изтока, където са по-сериозните му икономически и военни съперници.

Френският президент Макрон, подкрепен от италианския премиер Марио Драги, който се стреми да предотврати възход на популистите в Италия, представя визия за „Суперфонд на ЕС“, който ще се занимава с три приоритета – отбрана, климат и преход към зелена енергия.

Предвид застаряващото население на ЕС и тежките данъчни тежести, политиците знаят, че финансирането на Суперфонда с по-високи данъци върху доходите ще бъде невъзможно. Вместо това Франция опитва да реформира пенсионната си система и поставя под светлината на прожекторите огромните пенсии в голяма част от Европа. Тя решава, че голяма част от пенсиите на всички работници над 40-годишна възраст ще трябва да отидат за облигации по Суперфонда. Това позволява на ЕС да борави с нови фискални стимули, като облигациите по Суперфонда всъщност се превръщат в еврооблигации под прикритите. В същото време по-младото поколение се радва на по-солен пазар на труда и по-малко данъчно време, тъй като новата пенсионна система се превръща в успех и с времето води до понижение на данъците.

Пазарно въздействие: Доходността по облигациите се хармонизира в Европа. Компаниите от ЕС в секторите на отбраната, строителството и новата енергия са сред най-добре представящите се.

6. Женската инвеститорска армия от Reddit се изправя срещу корпоративния патриархат

Жените не желаят да чакат повече. Уморени от липсата на напредък в сферата на подобряване на равноправие между половете в корпоративния свят, жените подемат мащабни инициативи в социалните мрежи, с които принуждават компаниите, нарушаващи правата на своите служители, да адресират своите нечестни, сексистки, расистки и други дискриминационни практики. Макар че жените получават по-ниските заплати, те имат по-висок процент на спестяване в сравнение мъжете. Тези спестявания се оказват изключително полезни, когато те решават да вземат ситуацията в свои ръце и да насочат влиянието си към #metoo движение на финансовите пазари.

За разлика от често нихилистичната оригинална армия на Reddit, която се изправи срещу хедж фондовете на Уолстрийт по време на сагата Gamestop, женската армия ще бъде по-изтънчена, като трейдърките от нежния пол насочват вниманието си срещу селектирана група от патриархални компании. В същото време те пренасочват средства към компании с най-добри показатели за представителство на жените в средния мениджмънт и сред ръководителите. Вместо да осъждат това развитието, политиците по целия свят приветстват и подкрепят тяхната кауза, оказвайки още по-голям натиск върху компании с остарели патриархални нагласи и липса на равенство между половете.7. Индия се присъединява към Съвета за сътрудничество в Персийския залив като член без право на глас

Страните, които разчитат основно на внос за покриване на енергийните си нужди, ще трябва бързо да предприемат действия и да преориентират стратегическите си съюзи, за да си осигурят дългосрочни енергийни доставки в един скоростно  деглобализиращ се свят. Един от тези нови алианси може да включва Индия (с нейния могъщ технологичен сектор), която се присъединява към Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) като член без право на глас. Този съюз води до намаляване на енергийната несигурност в Индия, тъй като осигурява дългосрочни ангажименти за внос в страната. Алиансът помага да се положат основите на прехода към бъдеще без газ и петрол в GCC и дава възможност на Индия да ускори своето развитие чрез огромни нови инвестиции в инфраструктура и подобрения в селскостопанската производителност заедно.

8. Spotify има проблеми заради базирана на NFT платформа за цифрови права

Макар че първите дни от появата на NFT изглеждаха хаотични и опасни за купувачите на активи, перспективите пред новата технология са добри. Платформите, базирани на NFT, не само че предлагат нови начини за доказване на собствеността и автентичността на уникален виртуален обект, но те предлагат и нов начин за използване на права за интелектуална собственост без посредници, т.е. напълно децентрализирана система, премахваща необходимостта от централизирана платформа.

Това може да се окаже особено полезно за музикалната индустрия, където много артисти смятат, че са третирани несправедливо, заради моделите за споделяне на приходите на настоящите платформи за стрийминг като Spotify и Apple Music. При тези модели парите от абонаментите, плащани от абонатите, не се разпределят на база но това какво случа конкретният потребител. Вместо това, всички приходи от абонаментни такси се събират и след това се разделят на база на дела, които всеки изпълнител има от общия стрийминг поток. Освен това, платформите и лейбълите прибират около 75% от общите приходи, оставайки изпълнителите с едва една четвърт от тях.

През 2022 г. на пазара се налага нова услуга, базирана на NFT, която привлича редица популярни изпълнители, като например Кейти Пери, The Chainsmokers и Джейсън Деруло, всички от които наскоро подкрепиха усилията за създаване на нова платформа за стрийминг, задвижвана от блокчейн. Други известни певци стщо започват да изтеглят музиката си от „традиционните“ стрийминг платформи, които изведнъж се оказват в ситуацията, в която самите те поставиха предишните лидери в сектора на музикалната дистрибуция.

9. Нова хиперзвукова технология дава нов тласък на космическата надпревара и води до нова студена война

През 2022 г. от приоритетите за финансиране става ясно, че хиперзвуковите оръжия и космосът са в центъра на нова фаза на задълбочаващото се съперничество между САЩ и Китай на всички фронтове – от икономически до военния. Други големи сили с напреднали военни технологии също се присъединяват, като сред тях вероятно са Русия, Индия, Израел и ЕС.

Хиперзвуковите способности представляват революционна заплаха за стратегическото статукво, тъй като технологията носи нови асиметрични отбранителни и офанзивни способности, които разбиват основните, върху които са изградени военните стратегии от последните десетилетия.

Те променят изцяло принципа на „взаимно гарантирано унищожение“ (Mutual assured destruction - MAD) при ядрена война, тъй като идеята беше, че няма смисъл от ядрена атака, докато опонента разполага с достатъчно време за контраакта. Скоростта и подвижността на новите хиперзвукови ракети обаче може да позволи нанасяне на първи удар, на които другата страна няма да може да отговори.

10. Медицински пробив удължава средната продължителност на живота с 25 години

През 2022 г. се наблюдава пробив от многофакторния подход, след като се създава коктейл от лекарства, които регулират процесите на клетъчно ниво и удължават техния живот, а следователно и този на целия организъм. Медикаментът не е евтин, но неговата ефективност е демонстрирана върху лабораторни мишки, съдържащи човешка ДНК. При тях се наблюдава удължаване на живота с около 30%.

Перспективата за огромен скок в продължителността на живота е огромна победа за човечеството, но тя носи и много етични и финансови въпроси. Представете си, че почти всеки може да очаква да живее средно 115 години и като цяло да е по-здрав през целия този период. Ще се отрази ли това на пенсионните системи и дори на самото желание за пенсиониране? Каква ще бъде цената, която ще трябва да плати планетата, ако трябва да се поддържат още един милиард хора? Ще има ли недостиг на храна? Освен това изниква и етичния въпрос дали е хуманно този конктейл да не е достъпен за всички? Как биха се справили нашите ценностни и политически системи с подобно развитие?