Средно с по 21 дни се бавят плащанията при бизнеса

Своеобразен рекорд по редовно платени фактури - 81% средно за Европа, отчитат от ЕОS Груп, един от водещите международни доставчици на индивидуализирани финансови услуги. Данните са от представителното проучване на EOS „Навици на плащане в Европа“ 2019, което тази година се провежда за 12-ти пореден път съвместно с независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS и обхваща 3400 компании в 17 европейски държави.  Ръстът при редовното издължаване безспорно потвърждава наблюдавана от известно време тенденция за подобряване на навиците на плащане не само в Европа, но и в България, става ясно още от проучването.

Страната ни следва общия за Европа позитивен тренд като 77% от издадените фактури се плащат навреме (при средно 79% за Източна Европа и 76% за България през 2018 г.), 19% се плащат със закъснение (при 20% година по-рано), а 4% се отписват поради невъзможността да бъдат събрани изобщо (показателят не отчита промяна спрямо 2018 г.), сочат даннит от проучването.

През 2019 г. българските компании отчитат най-добрите си показатели по редовност на плащанията за последните 6 години. Въпреки подобрението обаче, българският бизнес отново се нарежда в групата с лоша дисциплина – 23% от фактурите, издадени към фирми-контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват (при средно ниво за Европа от 19%). Другите страни със сходен дял нередовни плащания са: Обединеното кралство (21%), Гърция (23%) и Румъния (22%).

Българските граждани традиционно остават по-дисциплинирани в сравнение с бизнеса – при тях просрочените фактури са 18% (спрямо 16% средно за Източна Европа), докато бизнесът в България бави плащанията или не плаща въобще по 25% от издадените фактури (спрямо средно за Източна Европа 21%). Въпреки че и по двата показателя изоставаме от средноевропейските нива, все пак дисциплината на плащане при гражданите през 2019 г. видимо се подобрява – забавата от тяхна страна намалява с 5% спрямо миналата година, докато при бизнеса остава същата.

Дните просрочие при гражданите също намаляват (от 15 дни на 14 дни за 2019 г.), докато при бизнеса тенденцията е обратна – бизнес клиентите се налага да чакат парите си 3 дни по-дълго (от 19 на 21 дни за 2019 г.).

Последиците от несъбраните вземания

Забавените плащания от клиенти засягат финансовото здраве на компаниите. Основните негативни последици са: намаляване на печалбите (58%), липса на ликвидност (48%) и по-високи разходи за лихви (47%). Запазва се тенденцията почти всяка четвърта компания в България да се чувства застрашена от фалит вследствие на несъбрани вземания – 24% (спрямо 26% през 2018 г.), при средно ниво за Източна Европа от 16%.

За да компенсират негативните ефекти от несъбраните вземания, 27% от анкетираните ограничават инвестициите, 25% съкращават служители или не наемат нови, а близо една четвърт увеличават цените на произвежданите от тях стоки и услуги.

Нагласите на бизнеса

„Българинът традиционно остава по-голям оптимист от средното ниво за Европа по отношение на бъдещето“, коментира Райна Миткова, управител на EOS за България. „Трябва да сме по-предпазливи на фона на глобалните икономически перспективи – ситуацията между САЩ и Китай, коригираните прогнози на Германия и Италия по отношение на очаквания ръст, Brexit и др. Вече сме свидетели на забавянето на ръста на европейската икономика, като рисковете са взаимосвързани и могат да доведат до спад на глобалната търговия и производство.“

Събирането на вземания подпомага запазване на доверието в бизнеса и допринася за стабилизацията на икономиката. Ефектът от работата с компании за управление на вземания се измерва с подобрената ликвидност на бизнеса и увеличаване на пазара на труда, припомни тя. Събраните от специалистите средства се връщат обратно в икономиката, като бизнесът ги използва за погасяване на собствени задължения (57%), създаване на нови работни места (51%) или за различни видове инвестиции – в разрастване на пазарния дял (43%), научна и развойна дейност (27%) или инвестиции на финансовия пазар (23%).

Методите на разплащане и дигитализацията

Дигитализацията на процесите по управление на вземания в Европа предстои да се развие. Едва 49% от компаниите посочват, че имат високо или много високо ниво на внедрени технологии, 38% е делът на фирмите, които отчитат сравнително добро технологично ниво, а 17% все още не са предприели стъпки по автоматизация на процесите си.

Европейците остават традиционалисти и по отношение на методите за разплащане, като най-популярен остава банковият трансфер, предлаган от 81% от компаниите. След него се нареждат наложен платеж (69%) и авансово плащане (50%). Едва 28% от компаниите предлагат модерни дигитални начини на плащане като он-лайн трансфери чрез външни доставчици (23%), мобилни плащания (7%), а криптовалутите рядко се използват като средство за разплащане (1%