Българче, родено без крайници, вече ходи и пише благодарение на медицинско чудо

За първи път в България бе протезирано дете, родено без горни и долни крайници. 

10-годишната Еля от Разград от пълен инвалид се превърна в момиче, което ходи напълно самостоятелно, пише, рисува, държи предмети и прави неща, абсолютно непосилни допреди няколко месеца за нея. Автор на това медицинско чудо е професорът по бионика и протезиране Евгени Дюкенджиев в Горна Оряховица. Той и съпругата му вложили неимоверен труд и целия си професионализъм в изработването на сложните протези, които никой друг лекар у нас и в чужбина не се наемал да направи.

Това е най-тежкият случай в кариерата на професора, а в света има само още два такива – в САЩ и Япония, разказва в. Борба. 

През февруари в лабораторията за атипично протезиране на проф. Дюкенджиев в Горна Оряховица дошъл зам.-кметът на Разград Ердинч Хасанов. Той разказал за положението на Еля и потърсил съдействието на медика.

„След срещата с него отидохме със съпругата ми до Разград и се запознахме лично с момичето. Видяхме, че става дума за изключително сериозен случай, но приехме предизвикателството. В продължение на четири месеца работихме по създаването на протезния комплект от горни и долни крайници“, сподели професорът.

По негови дума задачата била с повишена трудност, тъй като детето е с особено тежки ампутации, които превръщат закрепването на протезните изделия в почти невъзможно.

„За краката беше по-сложно, защото Еля няма нито един сегмент от долните крайници, няма тазобедрени стави, а само меки тъкани. Задачата беше уникална, изискваше много висока квалификация, материална база и сериозни умения“, обясни проф. Дюкенджиев, цитиран от в. Борба. 

На 9 април били изработени горните протези, а на 8 юли финализирали долните. След поставянето на целия комплект детето било обучено как да се движи, тъй като използването на изкуствените крайници става чрез специфична опора на тялото. Само за 30 минути успяла да схване как се случва ходенето с протези и веднага след това направила първите си самостоятелни крачки. Майка й също била обучена как се слагат и махат изделията, тъй като през нощта те не са необходими, когато се налага да ползва тоалетна – също.

„Когато сложихме протезите за крака, Еля изпадна в истерия в хубавия смисъл да думата. Усмихваше се от сърце, последва такъв богат коктейл от прекрасни чувства! Галеше си крачетата с протезите на ръцете. Разбра какво е да гледаш света от високо. Светът й стана съвсем различен, това усещане за нея е уникално“, спомня си проф. Дюкенджиев.

Той разказа, че редовно се чува със семейството на момичето и е много доволен, че е внесъл толкова щастие в дома му. Еля прекарва по няколко часа на ден в ходене и опознаване на света, какъвто досега никога не го е виждала.

Освен с труда си и огромните знания, които вложил в работата по случая, медикът поел и 50% от финансовата стойност на услугата за протезиране. Останалата част от цената е осигурена от частна фирма.

Тъй като момичето расте, след около година и половина изделията трябва да бъдат заменени с нови, за които семейството й няма необходимите средства, защото е социално слабо. Държавата пък не поема процедурата и единствената надежда за детето отново ще е добри хора да дарят средства.