Днес големият Йордан Радичков щеше да стане на 89 години. Да си спомним за него с любими цитати

Днес големият Йордан Радичков щеше да стане на 89 години. Да си спомним за него с любими цитати

„Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.” - поучителни думи, изречени от Йордан Радичков. Днес големият писател щеше да навърши 89 години.

Радичков е един от емблематичните български автори. Той остава в историята с неповторимия си стил магически реализъм, рязко отличаващ се от битовизмите на социалистическата проза. Драматургичните му произведения като „Януари” и „Суматоха” остават сред най-любимите на българския театър, а филмите по негови сценарии „Горещо пладне” (1966) и „Привързаният балон” (1967) са сред най-ценните и оригинални произведения на българското кино.

Майстор на краткия разказ, Радичков е майстор и на силната, запомняща се фраза. Той е писател, за когото правилата в художествената литература губят своята традиционна роля. Той е създаващият алтернативи творец. Затова и интересът към неговото творчество е толкова голям. Два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света.

Радичков е удостоен с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Носител е на престижната международна италианска награда „Гринцане кавур“ (1984) за белетристика и на Кралския шведски орден „Полярна звезда“ (1988). През 1996 г. за книгата си „Малки жабешки истории” е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен“ на Международния съвет на детската книга.

В България е носител на наградите: голяма награда за литература „Добри Чинтулов“ (1980), награда „Аскеер“ (1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, национална литературна награда „Петко Славейков“ (1998), Голяма награда за литература на Софийския университет (2001). През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за цялостен принос в българската култура. През 2003 г. е удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.

Следват още няколко негови любими цитати.

„Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста - мигар може да има нещо по-красиво от това!” („Ние, врабчетата”)

* * *

„Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере!” („Ние, врабчетата”)

* * *

„Дано бог ни запази от чужди държави! Какво биха казали чуждите държави: Нямате ли си вие държава да хвърчите из нея, ами сте се юрнали, ще кажат, да хвърчите по нашите държави!” („Опит за летене”)

* * *

- Всяка работа е такава. Като я хванеш, не можеш да я оставиш на средата на пътя.

- А бе аз знам, че е така. Ама то туй не е като жена да я хванеш, пък да не я изпускаш.

- То и жената не е чак толкова сигурна – каза братът на Петър Маринков. – Като сапуна е тя.

- Не знам дали е като сапуна. Пък може и като сапуна да е.

- Същата е – каза братът, който, макар и позастарял, още не бе женен, но бе имал работа с една жена и тъкмо заради това мислеше, че познава жените. – Не виждаш ли, че сапунът, когато най-добре го стискаш, най-лесно се изплъзва из ръцете ти. Колкото повече го стискаш, толкова повече се изплъзва.(„Свирепо настроение”)

* * *

„Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят й взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови!” („Домашна тетрадка”)

* * *

„Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има.” („Суматоха”)

* * *

 „Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!” („Ние, врабчетата”)

* * *

„За мъжа жената е като кладенче — от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си.”

* * *

„Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!”

***

Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага”

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ