Какво се случи в първите 3 месеца на европредседателството

На заседание на Министерския съвет днес министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова представи отчет за събитията в рамките на първата половина от европредседателството ни.

„За първите три месеца на председателството на Съвета на ЕС България се доказа като достоен, стабилен, отговорен и доверен партньор на ЕС, който успява като председателстващ Съвета на ЕС да балансира сериозни и трудни дебати“, каза тя по-късно днес на пресконференция в НДК. 

Какво сочи отчетът? 

Над 1000 заседания и срещи са били проведени в София, Брюксел и Страсбург през първите три месеца на Българското председателство. В тях са участвали близо 10 000 делегати, отчете министър Павлова.

Един от най-големите успехи е провеждането на 64 триалога между Съвета, Комисията и Парламента по важни теми, по които е бил постигнат значителен напредък.

Проведени са и 22 заседания на Съвета на ЕС в различни формати, 12 заседания на КОРЕПЕР II, 13 заседания на КОРЕПЕРI, състояли са се и близо 700 работни групи в Брюксел, у нас са проведени над 100 от събитията в календара. 

Като успех министърът за Българското председателство отчита и приключилите преговори в тристранните срещи за Директивата за командироването на работници, приемането на процедурните правила за работа на Съвместната група за парламентарен контрол на Европол, Регламента относно мониторинга и докладването на емисиите на CO2, и разхода на гориво на нови тежки превозни средства, Регламента за споделяне на усилията, за постигане целите на ЕС за климата, Директивата за енергийната ефективност на сградите, Директивите по пакета за отпадъците, Регламента за географското блокиране при пазаруване онлайн и др. 

„Големите предизвикателства предстоят“, заяви Павлова. Сред тях най-голямото е Срещата на върха на лидерите на държавите членки на ЕС и Западните Балкани, която ще се проведе на 17 май в НДК. Тя допълни, че амбицията на Българското председателство като резултат от това събитие е приемането на Декларация от София, в която подробно да бъдат описани всички инфраструктурни проекти, предвидени за инвестиции в района.

Друга важна тема, която предстои за решение, е реформата на европейската система за убежищата, по известна „Дъблински регламент“, която е пакет от 7 законодателни акта, и по която Българското председателство предложи нов подход и философия, около които да се обединят преговарящите страни. Предстои приемането на важни финансови директиви за всички граждани и бизнеса, ще започне и дебата за Многогодишната финансова рамка.

България ще отстоява своите позиции за запазването на Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика, както и да се предвиди бюджет за цифровия дневен ред, за завършването на Единния дигитален пазар, за защитата на личните данни и киберсигурността. 

Министър Павлова отбеляза още, че активна работа очаква експертите по Енергийния пакет и 8-те досиета в него, за 3 от които страната иска да приключим с края на председателството.

Работи се и по създаването на новата служба на европейска прокуратура. Динамично вървят преговорите по  т. нар. „Автомобилен пакет“ за правата и регулациите на превозвачите и фирмите, както и по премахването на двойния стандарт при храните. 

Министър Лиляна Павлова използва случая да благодари на всички служители на министерства и институции, над 1600 експерти, които ежедневно дават своя принос за това България да бъде достоен председател на работата на Съвета на ЕС.