Настъпва астрономическата пролет - какви са промените

Aстрономическата пролет започва от днес, 20-и март, в 12:29 часа българско официално време.

При равноденствието денят е с около 9 минути по-дълъг от нощта за нашите географски ширини. Това каза в интервю за агенция „Фокус“ Пенчо Маркишки – физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при Българска академия на науките (БАН).

По думите му при настъпването днес Слънцето е в пролетната равноденствена точка в съзвездието Риби. Той обясни, че хората вече усещат по-голямата продължителност на деня, например по това, че се връщат от работа по светло или в полумрака скоро след залеза, а не по тъмно, както бе през януари.

„Скоро ще има и друго събитие, което ще ни напомни за пролетта – ежегодното преминаване към лятно часово време, което тази година ще бъде въведено в 03.00 часа на 26-и март (неделя), когато ще превъртим стрелките на часовниците си с един час напред“, коментира физикът.

Той допълни, че датите на равноденствията и слънцестоенетата са едни и същи за целия свят. По думите му има обаче места по света, където сезоните не изглеждат така, както при нас. „Например в субекваториалните, в субтропичните и в тропичните климатични пояси северно от екватора, от април до септември трае т. нар. дъждовен сезон. За едноименните климатични пояси, но южно от екватора, по същото време трае сухият сезон, т.е. тук също имаме обратимост, която е причина за миграцията на много животни в саваната. Да не забравяме, че долитащите от юг прелетни птици са типичен предвестник на пролетта и за нашите географски ширини“, каза още Маркишки. 

Земната атмосфера действа подобно на оптична леща и това е причина да можем да виждаме Слънцето около 4.5 минути преди неговият геометричен изгрев и също толкова минути след геометричният му залез. Така продължителността на деня при равноденствие става близо 12 часа и 9 минути, допълни Маркишки.

„За да обясним причината за нарастването на деня, ще трябва да си припомним един от първите уроци по география или по естествознание (мисля, че сега предмета се нарича „човек и природа“) в четвърти или в пети клас – това, че оста на въртенето на Земята е с наклон от 66 градуса и 34 дъгови минути, спрямо равнината, в която нашата планета обикаля около Слънцето. Тази равнина се нарича еклиптична и тъй като самите ние сме в нея, виждаме проекцията ѝ като окръжност, разделяща небесната сфера на две равни части. Тази окръжност, наречена еклиптика, съвпада с видимият годишен път на Слънцето по небето.“, казва още Маркишки.