Радев свика "кръгла маса" в Бояна за енергийната криза

В Европа се вихри невиждана, безпрецедентна до момента енергийна криза, тя не подминава и България - това обяви в началото на започналата в ранния следобед днес кръгла маса в резиденция "Бояна" президентът Румен Радев. Той събра работодатели, синдикати, шефове в енергетиката и министри за обсъждане на различни идеи как да бъде овладяно шоковото поскъпване на тока и природния газ. Както е известно за утре е планиран голям национален протест в София, организиран от работодателски организации и синдикати срещу "космическите цени" на тока за бизнеса в България. 

Причините за поскъпването са много, те са най-вече глобални и от вътрешен характер, заяви още Радев в началото на срещата и призова тези причини да не се политизират. "Кризата се използва по един най-нелеп начин от тези, при чието управление, в продължение на повече от десетилетие, се натрупаха огромни проблеми и задължения в сектора, които не въведоха нито една базова мощност, нито една нова технология, които ни оставиха без енергийна стратегия в период, в които цяла Европа адаптира своята икономика към Зелената сделка.", отбеляза още президентът. Той отправи конкретни критики, че 350 000 малки фирми са били извадени на свободния пазар, без да бъдат подготвени, а "българските тецове не се ползват с механизъм за капацитет, за разлика от Полша. "

В дискусията в резиденция "Бояна" участват служебният премиер Стефан Янев, вицепрезидентът Илияна Йотова, служебните министри на енергетиката, на икономиката, на труда и социалната политика - Андрей Живков, Даниела Везиева и Гълъб Донев, председателят на КЕВР Иван Иванов, ръководители на енергийни дружества, представители на синдикатите и на бизнеса, кметове на общини. Президентът поиска от участниците в срещата конкретни мерки, които да бъдат заложени и в подготовката на позицията на България за 21-22 октомври в Брюксел, където ще се проведе среща на върха за енергийната криза.

Мерките на Европейската комисия срещу високите цени  са най-вече за битовите потребители, докато българските домакинства са на регулиран пазар, коментира държавният глава. Според него най-важната мярка, която може да направи ЕК е дерогация или намаляване на цените на въглеродните емисии.

Още тази сряда кабинетът ще обяви защитни мерки, заяви премиерът Стефан Янев, но не ги конкретизира. Основният проблем е цената на тока за бизнеса, призна той и отчете, че пускането на по-малки пакети на борсата не е е довело до очакваните резултати. Затова Янев смята, че акцентът трябва да е към дългосрочния пазар.

Липса на дългосрочни договори е една от причините да се стигне до сегашната криза с цените, заяви на свой ред служебният министър на енергетиката Андрей Живков. "Тази мярка вече е предприета и ние ще я усъвършенстваме - следващия път пуловете ще бъдат разделени на по-малки мощности  - до 5 мегавата, така че повече фирми да могат да участват", обясни Живков.
Задействана вече мярка, предприета съвместно с Комисията за енергийно и водно регулиране, е и промяна на методиката на цената на доставчик от последна инстанция. Според енергийния министър тази мярка ще остави реални пари във фирмите, които не са си намерили доставчик на електрическа енергия. Справките са показали, че тези фирми са над 256 000. Тази методика ще влезе в сила от 1 ноември. По думите на енергийния министър спорно към момента е дали тези 30 лева намаление на мегаватчас са достатъчни, "но в съвкупност с всички останали мерки, накрая ефектът ще бъде положителен."
Живков докладва, че вече са предприети и действия по промяна на правилата за работа на енергийната борса. Взето е било решение да се премахне финансовата застраховка като обезпечителна мярка за участие на борсата. Също така е започнало разглеждане и на лицензионния режим на лицензиране на търговците. Целта да се избегнат всякакви съмнения, че на борсата има търговци, които не са достатъчно компетентни да вършат тази работа или да се формира мнение, че там се извършва спекула. Ако се върви към краткосрочни мерки за подпомагане на бизнеса, те трябва да бъдат по-скоро финансови, отколкото промяна в някои нормативни документи, счита министър Живков. Според него всяка промяна в нормативните документи изисква достатъчно дълго време, така че да не може да се реагира бързо.