С какво всъщност се занимава Световната здравна организация и защо попадна под мерника на Тръмп?

Световната здравна организация (СЗО) е учредена е на 7 април 1948 г. като специализирана агенция на Организацията на обединените нации (ООН) с целта да насърчава международното здравеопазване, да действа за превенция и контрол на инфекциозните болестите и да служи на най-уязвимите хора, пише Гардиън.

Настоящата й програма предвижда разширяване на универсалното здравно покритие до още 1 млрд. души по света, предпазване на друг милиард от здравни заплахи и осигуряването на по-добро здраве и благополучие на още милиард хора.

Какво означава това?

На практика, хронично недофинансираната СЗО играе ролята на агенция за проучване, събиране на информация и разпространение на препоръки за възникващи здравни заплахи, като коронавируса и ебола. Организацията също така работи по изкореняването на съществуващи заболявания, като полиомиелита и маларията, както и за насърчаването на развитието на здравните институции по света.

Макар че ролята и като авторитет при нововъзникващите заболявания е по-добре позната в страните от развития свят, основната и дейност е насочена към глобалния Юг, където тя работи за осигуряване на по-широк достъп до здравеопазване, разширяване на ваксинацията и поддържане на слабите здравни системи чрез спешни програми. Бюджетът на СЗО за 2018-2019 г. беше 4,8 млрд. долара, като сумата набъбва до 5,7 млрд., ако включим бюджета за спешни случаи.

Защо СЗО е под мерника на Тръмп?

Тази седмица американският президент Доналд Тръмп обяви, че замразява вноските на САЩ в Световната здравна организация, посочвайки като причина „бавната й реакция“ към пандемията от COVID-19 и твърде благосклонното й отношение към Китай. Мярката за свиване на финансирането за СЗО обаче е под мерника на Тръмп още от 7 февруари, когато неговата администрация предложи 400-те милиона долара, които САЩ влива годишно в бюджета на СЗО, да бъдат намалени наполовина като част от свиването на американските субсидии за световните здравни програми с 3 млрд. долара

Това е сериозен проблем за СЗО, към чиито бюджет САЩ допринасят за около 10-15%, тъй като организацията търси допълнително финансиране в размер на 1 млрд. долара за борбата с коронавируса.

Обвиненията на Тръмп и неговите поддръжници, че СЗО не е предупредила навреме света за предаването на коронавируса от човек на човек и че е прикривала данни за разпространението на вируса не са подплатени с доказателства. Още на 14 януари екип на СЗО обяви, че е много вероятно заразата да се предава от човек на човек. Организацията обяви коронавируса за глобална заплаха на 30 януари, ден преди Тръмп да наложи забрана за влизане в САЩ на чужденци, които са били в Китай.

Как се справя СЗО с кризата с коронавируса в сравнение с епидемията от ебола от 2014-2015 година?

Под ръководството на Маргарет Чан СЗО бе подложена на множество критики заради бавната си реакция при избухването на епидемията от ебола в отдалечената гориста местност на Гвинеия, където границата на страната с Либерия и Сиера Леоне на практика несъществува. За времето от 6 месеца, преди СЗО да реагира на епидемията, заразата вече бе достигнала гъсто населени градове.

Това бе сериозен удар по авторитета на организацията. Критици на организацията от САЩ предложиха тя да бъде разпусната и да се създаде нов глобален орган за общественото здраве. Идеята обаче не срещна подкрепа от страна на тогавашния президент на САЩ Барак Обама.

Настоящият генерален директор на СЗО д-р Тедрос Адханом Гебрейесус и всички други кандидати за поста на Чан обещаха да проведат сериозна реформа на управлението и финансирането на организацията.

Повечето здравни експерти са на мнението, че под ръководството на Тедрос СЗО е подходила много по-адекватно към кризата с коронавируса, отколкото по време на епидемията от ебола

Какъв ще е ефекта от свиването на американското финансиране?

Макар че замразяването на вноските на САЩ в рамките на 60-90 дни е сравнително малко, потенциалното пълно оттегляне на САЩ от финансирането на глобалните здравни програми би било усетено много на местата, които имат най-голяма нужда от помощ.

Още преди изявлението на Тръмп СЗО разглеждаше варианти за съкращения на фона на недостатъчното финансиране за нейните програми. Това може да се отрази на програми, които вече са били засегнати от коронавируса, като например тези за ваксинация в бедните страни и развитието на системи за предупреждение при избухването на нови огнища на опасни болести като ебола.

Какви ще бъдат другите последствия?

Атака на Тръмп срещу авторитета на СЗО като част от конфликта на САЩ с Китай заплашва да подкопае лидерската роля на организация в световното здравеопазване. Макар че глобалната дипломация представлява един вид балансиране на въже, когато става въпрос за  работа с авторитарни страни като Китай, които не са известни като защитници на  свободата на словото, човешките права и прозрачността, основната задача, която СЗО продължава да изпълнява, е разпространението на но и клинично доказани факти, които са от полза в борбата с разпространението на заразните болести.