Отчаянието не е стратегия

Светът, който отчаяно се опитва да разреши смъртоносната загадка COVID-19, настоява за бързи отговори от научна система, която не е изградена да действа светкавично, пише Ройтерс. Ироничният и вероятно трагичен резултат от това: съкратените научни процедури всъщност попречиха и на практика бавят проучването и разгадаването на болестта в дълбочина, както възможността да се установи със сигурност кои лекарства помагат, вредят или не й влияят изобщо.

Докато смъртните случаи по света безмилостно се увеличаваха, десетки хиляди лекари и пациенти се втурнаха да използват лекарства, преди още да се докаже, че те са ефикасни и безопасни. А тресавището от нискокачествени проучвания замъгли още повече картината, продължава статията на Ройтерс.

"Хората се изправиха пред епидемия и не бяха подготвени да чакат. Направихме така, че традиционните клинични изследвания да изглеждат бавни и тромави", казва д-р Дерек Ангъс, завеждащ отделението по интензивно лечение в медицинския център на университета в Питсбърг.

Трябваше да минат почти шест месеца, до средата на юни, за да се появят първите доказателства, че лекарство може да подобри шансовете за оцеляване при тежко болните.

Британски изследователи успяха да убедят всеки шести пациент с COVID-19 да участва в мащабно проучване, което установи, че евтиният стероид "Дексаметазон" помага, а че широко използваното лекарство срещу малария не помага. Резултатите от проучването промениха за един ден практиката, макар че резултатите от изследването още не бяха публикувани и потвърдени и от други учени.

В САЩ едно малко, но щателно изследване установи, че друго лекарство може да съкрати времето за възстановяване на тежкоболните пациенти. Все още обаче остават много въпроси как е най-добре да се прилага медикаментът.

Лекарите все още посягат като обезумели към каквото лекарство им хрумне, че може да спре множеството вреди, нанасяни от вируса и експериментират с лекарства за инсулти, за разреждане на кръвта, срещу депресия, възпаления, СПИН, хепатит, артрит, дори със стволови клетки и радиация.

"Всеки е готов да посегне към всичко, което би могло да помогне. Но не така се разработва прецизна медицинска практика. Отчаянието не е стратегия. Добрите клинични изпитания са солидна стратегия", казва д-р Стивън Нисен, изследовател в "Кливланд клиник" и често търсен от американската агенция по храните и лекарствата консултант.

Политиката изостря проблема. Десетки хиляди хора изпробваха лекарство срещу малария, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп го рекламира с думите "Какво губите?". А в същото време главният експерт по инфекциозни болести в САЩ д-р Антъни Фаучи предупреди, че "искам първо да докажа нещата". В продължение на три месеца ограничени изследвания поляризираха настроенията към хидроксихлорохина, докато няколко по-надеждни не установиха, че лекарството не е ефективно.

"Проблемът с "медицината под прицел" е, че в крайна сметка обществото късно научава важните неща. Нямаме надеждни доказателства, защото не оценяваме и не уважаваме науката", казва д-р Отис Броули от университета "Джонс Хопкинс". Той отбелязва, че ако през януари и февруари изследванията са били провеждани коректно, през март учените са щели да знаят кои лекарства са ефективни. 

"Когато се позволява употребата на лекарства, преди да са изследвани правилно, в медицинската история отново и отново се случва така, че на повече хора се вреди, отколкото се помага", казва Броули.