До 60 млрд. куб. м газ на година през газовия хъб „Балкан”

Газовият хъб „Балкан” може да доставя между 25 и 60 млрд. куб. м газ на година според различните сценарии. Това са предвижданията на междинния доклад за предпроектното проучване на газоразпределителния център, който бе представен преди дни в Брюксел от зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков и шефа на „Булгартрансгаз” Владимир Малинов.

Представени са 7 варианта на трасета, като единият е за 25 млрд. куб. м газ с находни точки от 13 източника. Сред тях са Русия, Азербайджан, САЩ, Египет, Нигерия, предаде „24 часа”. Този газ може да се доставя към Италия, Австрия, Хърватия, Гърция, Македония, Сърбия, Румъния, Унгария, Турция. Общо 11 държави имали интерес да купуват газ. Анализът е показал, че за периода 2020-2040 г. тези държави ще имат нужда от още 40 млрд. куб. м газ.

Инвестицията в този вариант е изчислена на 1,4 млрд. евро. Участници в представянето казват, че това е предпочитаният вариант от „Булгартрансгаз”, поне за първия етап.

Най-мощният вариант е доставка на 60 млрд. куб. м и инвестиция към 2,6 млрд. евро.

Предпроектното проучване се извършва от българо-швейцарското дружество ДЗЗД „АФ-ЕМГ Консулт”. До края на юли то трябва да представи един основен и един резервен вариант за хъба, както и основен и резервен вариант за финансовия модел.

В междинния доклад са представени 4 модела. Единият е със 100% финансиране на проекта за хъба от „Булгартрансгаз”, вторият е с привлечено финансиране - по плана „Юнкер”, „Свързана Европа”, ЕИБ, ЕБВР и др. Има вариант и за привлечено финансиране и с инвеститори.

Това обаче не означава приватизация на „Булгартрансгаз”, уточняват експерти. Ако бъде избран този вариант, вероятно ще се направи проектна компания за дяловете в новоизграждащите се газопроводи. Това е най-вече тръбата в Северна България, която е по трасето на „Южен поток” към Сърбия и оттам към Централна Европа.

Целта на хъба е да запази, а ако може и да повиши ролята на България като разпределител на газови потоци. В момента по транзитната ни газова мрежа се транспортират към Турция около 14 млрд. куб. м, към Гърция към 2 млрд. и малки количества към Македония. Потреблението в страната ни е към 3 млрд. Всичките тези около 20 млрд. куб. м газ обаче все още са руски.

След спирането на проекта „Южен поток” и строителството на тръбите на „Турски поток” развитата и модернизирана мрежа на България може да остане празна, тъй като Турция ще си получава газа по вече построената първа тръба.

Затова страната ни усилено модернизира мрежата, за да може евентуално да обърне потока вместо към Турция към България. До края на месеца реверсивната връзка с Турция ще бъде открита. След дълго забавяне газовата връзка с Гърция навлезе във фаза избор на строител. Енергийният министър Теменужка Петкова бе преди дни в Белград, за да се забърза и интерконекторът със Сърбия.