ЕК представи пакета за климата. Засегната ли е пряко България?

Европейската комисия представи в сряда мащабен и амбициозен пакет от десетина нови и преработени законодателни инициативи, затягащи климатичните правила в Общността, пише БТА.

ЕС вече се ангажира до 2030 година да намали вредните си емисии с 55% спрямо нивата от 1990 година. Сега изпълнителната му власт изложи своята визия как това да бъде постигнато в детайли, които дори могат да създадат прецедент за други водещи икономики, планиращи подобни ходове.

Комисията предлага Швеция, Финландия, Германия, Дания и Люксембург да бъдат задължени да намалят съответните емисии с 50% до 2030 година спрямо 2005 година. Настоящите им цели варират от 38% до 40%.

И на по-бедните страни от Централна и Източна Европа ще се наложи да дадат своя принос. Според новото предложение България, чиято сегашна цел е просто да не увеличава емисиите си до 2030 година, ще трябва да постигне намаление от 10%, а целта на Румъния от 2% ще стане 12,7%.

Андреас Граф, експерт по енергийната политика на ЕС в мозъчния тръст Agora Energiewende, коментира, че целите трябва да бъдат приемливи за по-бедните държави и че от по-богатите, като Германия и Франция, е поискано повече, отколкото вероятно са очаквали.

Ето как могат да бъдат обобщени ключовите елементи сред стотиците страници от законодателни предложения в пакета, наречен "Готови за 55".

Въглеродни "резервоари"

ЕК предлага за страните членки да бъдат определени цели за използване на въглеродни "резервоари" като например гори и тревни площи, които да поглъщат кумулативно 310 милиона тона въглероден диоксид годишно от атмосферата до 2030 година.

Таблица в документа откроява Швеция, Испания, Полша, Италия, Франция, Германия и Румъния като държавите с най-високи квоти - между 47 милиона и 26 милиона тона. От Финландия, България, Словакия, Хърватия, Унгария и Австрия се изисква да гарантират, че естествените въглеродни "резервоари" на тяхна територия поемат над 5 милиона тона годишно.

Затягане на системата за търговия с емисии

При сегашната система за търговия с емисии (ETS) големите замърсители - електроцентралите и промишлените предприятия - трябва да купуват разрешителни за емисиите, които произвеждат. Безплатните опции обаче забавят ограничаването на емисиите в някои сектори.

Основните предвидени промени са да се свали таванът на емисиите по ETS и да се ускорят годишните съкращения, а в крайна сметка и поетапно да бъдат премахнати квотите за безплатно замърсяване за авиацията.

Предлага се в системата да бъде включено и корабоплаването, а за автомобилния транспорт и сградите да бъде създадена паралелна схема.

Данък "въглерод" по границите на ЕС

Ключов елемент от "Готови за 55" е може би също толкова сложно нареченият механизъм за регулиране на въглеродните граници (CBAM), по-известен като "въглероден граничен данък" (първи по рода си в света). По същество това е налог върху продуктите с голям въглероден отпечатък, внасяни в ЕС. Комисията е взела на прицел торове, алуминий, бетон, електроенергия, стомана и желязо.

Идеята е да се избегне насочването на промишлеността към страни с по-ниски стандарти и да се предотврати заливането на единния пазар с по-евтини, но по-малко екологични стоки от държави извън ЕС. Този процес често бива наричан изтичане на въглерод. Търговските партньори може да доловят протекционизъм, а бизнесът се опасява от по-високи разходи и предупреждава, че те могат да бъдат прехвърлени на потребителите.

Началото на края на ДВГ?

Като основен замърсител в блока, от автомобилната индустрия се очакват още повече усилия. Европейската комисия предлага от 2035 година вече да не се продават традиционни автомобили и микробуси с двигатели с вътрешно горене (ДВГ). Така на практика се премахват дизеловите и бензиновите модели. Вместо това автомобилопроизводителите ще трябва да се насочат към превозни средства без емисии - главно електрически и водородни.

Според източници е предвидена клауза за преглед, за да се проверява дали пазарът напредва към тази цел и теоретично срокът може да бъде отложен.

Във всеки случай няколко големи компании вече са поели ангажимент да спрат или свият производството на традиционни автомобили с ДВГ. Промяната обаче би ускорила преструктурирането на пазара. В момента колите в ЕС преобладаващо се задвижват с изкопаеми горива. Много от тях, разбира се, ще останат на пътя още години наред.

Нова (електрическа) ера?

Въпреки засилването на търсенето, разпокъсаността на зареждането, а и достъпът до алтернативни зарядни пунктове си остават основна пречка за по-широкото навлизане на автомобили с по-ниски емисии в Европа.

Според предложението на ЕК ще трябва да се осигурят места за зареждане на равни разстояния по основните магистрали - на всеки 60 км за ток и на всеки 150 км за водород.

Повече възобновяема енергия

За да направи енергийното потребление на блока по-устойчиво и благоприятно за климата, Комисията иска повече възобновяеми източници в енергийния микс. Новата цел би била 40% от общите производствени нужди спрямо 32% в момента. От държавните и общинските власти пък ще се очаква да обновяват годишно 3% от използваните сгради.

Енергийни данъци

В бъдеще горивата, използвани в авиацията и корабоплаването в границите на ЕС, също ще подлежат на облагане с енергиен данък. Ставките ще се изчисляват според енергийната стойност на горивото и екологичните показатели, а не по обем, както е присегашната система. Еврокомисарят по транспорта Адина Валян обаче прогнозира вчера, че само заради изискването за синтетични, възобновяеми и "чисти" добавки към горивото, до 2050 година самолетните билети в ЕС ще поскъпнат с 8%, а керосинът - с 32%.

Кога ще влязат в сила новите правила?

Зависи. Двайсет и седемте страни членки и Европейският парламент тепърва трябва да оценяват и одобряват промените - процес, който може да отнеме месеци или дори години.