Критика: София няма план за справяне със замърсяването на въздуха от битовото отопление

София няма проекти за намаляване на замърсяването на въздуха от битово отопление, а то е значим източник на фини прахови частици. Това се посочва в доклад на Европейската сметна палата, представен днес.

Планът за качество на въздуха на София не съдържа никакви мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от домакинствата, се допълва в документа. Палатата е направила проверка на мерките за прочистването на въздуха в Брюксел, Краков, Милано, Острава, София и Щутгарт, информира БТА.

България заема челно място в таблицата за години загуба на живот в добро здраве заради мръсен въздух. Отбелязва се, че София не разполага с места за наблюдение "от промишлен вид" на качеството на въздуха, въпреки че в града има електроцентрали и други промишлени съоръжения. Пояснява се, че в София заради строителството на метрото през 2014 г. измервателната станция на Орлов мост е била премахната. Преди преместването тази станция е отчитала най-големия брой дни с превишение на фините прахови частици, а след това честотата на измерените превишения в столицата е намаляла рязко.

България определя като двата основни източника на замърсяване на въздуха в страната битовото отопление и транспорта. За последните десетина години равнището на финансиране на мерки за опазване на чистотата на въздуха у нас е било намалено с 58 на сто - от 120 милиона евро за 2007-2013 г., на 50 милиона евро за 2014-2020 г., показват данните.

Въпреки спечелените от Европейската комисия дела за чистотата на въздуха срещу България и други страни в ЕС пред Европейския съд, това не е довело до задължение за предприемане на съответните мерки. През 2016 г. общо 13 държави в ЕС, сред които и нашата страна, са нарушили пределно допустимите стойности за фини прахови частици.

Всяка година в ЕС мръсният въздух предизвиква преждевременната смърт на около 400 000 души и води до разходи за стотици милиарди евро, е записано в доклада. Най-застрашени са хората, които живеят в градовете, уточняват авторите на доклада.

Европейската сметна палата прави и тревожната констатация, че изискванията на ЕС за качеството на въздуха са по-слаби от определените от Световната здравна организация. Въпреки това повечето държави в ЕС не спазват дори занижените изисквания и не предприемат необходимите действия, за да променят това. Допълва се, че наблюдението за чистотата на въздуха не се извършва на правилните места. Добавя се, че ЕК не е в състояние да наложи необходимите наказания, когато държавите не спазват изискванията, дори когато срещу тях са произнесени съдебни решения. Установено е, че понякога европейското финансиране за прочистване на въздуха не е насочено добре.