FT: Бюджетните дефицити в Еврозоната скачат 10 пъти заради борбата с пандемията

Правителствата в Еврозоната са планирали тази година да навлязат "на червено" по-дълбоко от всякога, натрупвайки съвкупен бюджетен дефицит за близо 1 трлн. евро заради големите разходи за спешни мерки за противодействие на коронавирусната криза, пише днес британският в. "Файненшъл таймс".

Проектобюджетните планове, публикувани от страните членки на уебсайта на Европейската комисия, показват, че валутният съюз от 19 държави ще потъне до общ фискален дефицит от 976 млрд. евро или 8,9% от брутния вътрешен продукт за 2020 година, според изчисления на вестника.

Това означава, че тазгодишните бюджетни дефицити ще бъдат почти 10 пъти по-високи както от миналогидшните равнища, така и от прогнозите на Еврокомисията за тази година. Правителствата изчисляват, че дефицитите им ще останат високи дори когато икономиките им се възстановят през 2021 г. Тогава се очаква общ недостиг от малко под 700 млрд. евро или 6% от БВП.

Предишният пик на дефицита в Еврозоната, по данни на Европейската централна банка (ЕЦБ), бе в началото на 2010 година, когато показателят достигна 6,6% от БВП. Това доведе до нива на държавна задлъжнялост, които разстроиха инвеститорите и посяха семената на последвалата криза с държавните дългове в еврозоната, припомня изданието.

Към момента обаче има малко признаци на тревога сред инвеститорите или политиците във връзка с нарастването на държавните разходи и дълговите равнища. Лихвите по заемите за периферните страни от еврозоната, като Италия и Гърция, спаднаха до рекордно ниски нива миналата седмица благодарение на мащабната програма на ЕЦБ за изкупуване на облигации.

В сегашната ситуация, според един от водещите икономисти в УниКредит (UniCredit) Марко Вали, цитиран в публикацията, "правителствата нямат друг избор, освен да продължат да харчат колкото е необходимо, за да подкрепят икономиките си и да намалят щетите в дългосрочен план".