Бизнесът против новите изисквания за касовите апарати

Новите изисквания към касовите апарати са пореден удар върху бизнес средата и, най-вече – срещу „белия“ бизнес, който съвестно отчита и плаща данъци. Промените в наредбата са пример за нормативна нестабилност и за въвеждане на административна и финансова тежест без адекватна оценка на въздействието.

Около този извод се обединиха участниците в проведена днес в Българската стопанска камара (БСК) пресконференция, на която бяха представени позиции, аргументи и предложения на засегнати браншови и съсловни организации във връзка с приетите в края септември промени в Наредба Н-18/2006 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

В пресконференцията участваха Станислав Попдончев – главен финансов директор на Българската стопанска камара (БСК), Ясен Танев – учредител на Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер (БАРБС), Ричард Алибегов – председател на Българската асоциация на заведенията (БАЗ), и д-р  Николай Брънзалов – зам.-председател на Българския лекарски съюз (БЛС).

Станислав Попдончев подчерта, че четирите организации подкрепят усилията на Министерството на финансите за повишаване на фискалната дисциплина, ограничаване на нелоялните търговски практики и намаляване дела на „сивата“ икономика.

„В същото време, работещият „на светло“ български бизнес е сериозно притеснен от изключително кратките срокове, в които трябва да приведе дейността си в съответствие с изискванията, както и непрецизно формулираните текстове в наредбата, които създават неяснота, правна несигурност и икономическа непредвидимост. Длъжни сме да отбележим, че новите изисквания в наредбата създават допълнителна административна тежест и изискват нови разходи, които ще бъдат значително по-високи от първоначалните оценки“, каза представителят на БСК.

Той отбеляза, че промените се отнасят до практически всички търговци, вкл.: производители и разпространители на специализиран софтуер, хотели и др. места за настаняване, заведения за хранене, общопрактикуващи лекари, лечебни заведения, счетоводни къщи, търговци на дребно, куриерски фирми, таксиметрови шофьори, занаятчии и свободни професии в сферата на търговията със стоки и услуги и др. Дори градският транспорт в някои големи градове ще бъде засегнат, което показва, че обхватът на засегнатите лица е много по-широк от първоначално предвиденият.

Има различни данни за реално функциониращите фискални устройства, но понастоящем те са не по-малко от 250 хиляди. От тях над 100 хиляди не подлежат на обновяване и ще трябва да бъдат подменени. От оставащите 150 хиляди устройства – около 50 хиляди са фискални принтери, при които доработката ще е по-изгодна от закупуване на ново устройство, но и тук ще се наложи подмяна на поне 10 хиляди устройства. И още около 100 хиляди устройства, за които търговците ще трябва за изберат дали да ги обновят или да си купят нови. Практиката показва, че в много случаи е по-изгодно да се закупи ново устройство, вместо да се обновява съществуващото, коментираха участниците в събитието.

„Трудно могат да се изчислят общите разходи за постигане на съответствие с изискванията на Наредбата, тъй като все още съществуват твърде много неясноти, вкл. за цената на новите устройства и новия софтуер, както и за стойността на преоборудването на старите устройства. Почти сигурно е, обаче, че „белият“ бизнес ще калкулира милиони левове допълнителни и непредвидени разходи. Тежестта няма да е разпределена равномерно, тъй като лицата, които използват и системи за управление на продажбите в търговските си обекти, ще трябва да понесат още по-високи разходи“, отбеляза Станислав Попдончев.

Д-р  Николай Брънзалов от БЛС представи основните искания на браншовите и съсловните организации, а именно:

• Удължаване на сроковете, предвидени за изпълнение на изискванията на Наредбата.
• Прецизиране на използваните дефиниции и разпоредби, за да се изключат възможности за интерпретации, които не са съобразени с целта на Наредбата или биха насърчили и позволили недобросъвестни практики при контролиращите и контролираните.
• Всеки софтуер да бъде сертифициран преди въвеждането му на пазара, за да се избегнат случаите, в които един софтуер се обявява за несъответстващ на изискванията на Наредбата, преди да е осъществен съдебен контрол. 
• Изменения в самия ЗДДС, според които административнопринудителните мерки от типа „запечатване на обект за срок до 30 дни“ да не се прилагат при първо нарушение.
• Въвеждането на стандарти относно сигурността на информацията, до която органите на НАП имат достъп, и ясно дефинирана отговорност на съответните органи и институции в случай на злоупотреба с такава информация или „изтичане“ на такава информация.
• Премахване на неравнопоставеността в изискванията и критериите към различните участници в търговския процес
• Премахване на дублиращите се изисквания във фискалната среда чрез въвеждане на нови системи за контрол на дейността на бизнеса.
• Модернизация на фискалния процес чрез модерна законова рамка за регистрация на плащания, продажби и фактури в контекста на електронното управление и дигиталната икономика.