Универсалният базов доход – повече комунизъм и по-малко капитализъм

Идеята за универсалния базов доход набира скорост в Европа, особено сред младото поколение. Гражданите на ЕС събират подписи за петиция с искане за универсален, безусловен доход за всички. Подписката е по инициатива на гражданско движение от Австрия под името „Въвеждане на безусловни основни доходи в целия ЕС“. Според членовете му, нетният размер на безусловния базов доход трябва да бъде в размер на 60% от националния медианен еквивалентен разполагаем доход, докато в страните където доходите са ниски да се прилага друг алтернативен показател.

Подкрепата набира скорост

174 806 души вече са подписали петицията (данните са към момента на публикуване на статията, тъй като те се актуализират на всеки 15 минути на официалната страница https://eci-ubi.eu – бел.р.). Необходима е обаче подкрепата на един милион европейци,  за да бъдат публично изслушани исканията в ЕП. Събирането на подписите бе открито на 25 септември 2020 г. и ще приключи 25 юни 2022 г., като целта е „въвеждането на безусловни основни доходи в целия ЕС, които да гарантират материалното съществуване на всеки човек и възможността да участва в обществото като част от неговата икономическа политика. Тази цел се постига, като остава в рамките на компетенциите, предоставени на ЕС от Договорите”.

Идеята среща най-силна подкрепа от германците - 51 582 са подкрепили петицията досега, следвани от испанците – с 32 157 подписа, италианците (19 107) и французите – 10 910. Сред старите членки на ЕС идеята е най-малко популярна в Малта (47) и Кипър (194).

Данните, публикувани на официалната страница на ЕС, сочат, че идеята не се радва на особен успех сред страните от бившия Източен блок, с изключение на Унгария (5 646) и България. 4 963 сънародници са подкрепили петицията и така  страната ни изпреварва отличника на Европа Естония, която регистрира подкрепа на 2 580 свои граждани, и Латвия (3696).  

Първите, които прегърнаха идеята

Инициаторите на петицията се позовават на съвместна декларация, приета от Съвета на Европа, Европейския парламент и Европейската комисия през 2017 г., която гарантира, че „ЕС и неговите държави-членки също ще подкрепят ефективна, устойчива и справедлива система за социална защита, която гарантира основен доход“. От своя страна авторите на петицията уточняват, че „безусловният основен доход не замества социалната държава, а по-скоро я допълва и я преобразува от компенсаторна в еманципационна социална държава”.  Базовият доход се основа на следните четири критерия: универсален – той се изплаща на всички без проверка на имущественото състояние; не подлежи на ограничения, свързани с доходи, спестявания или недвижимо имущество; индивидуален всеки човек има индивидуално право на безусловен основен доход, защото това е единственият начин да се гарантира неприкосновеността на личния живот и да се предотврати упражняването на контрол върху други хора; безусловен – той не зависи от никакви предварителни условия, било то задължение за започване на платена работа, за демонстриране на желание за работа, за участие в общественополезен труд или за поведение в съответствие с каквито и да е роли на половете; и не на последно място достатъчно висок, за да осигури достоен стандарт на живот, който отговаря на социалните и културните стандарти в съответната страна. Със сумата трябва да се предотвратява материалната бедност и да се предоставя възможност за участие в обществото.

Първа прегърна идеята Финландия, като още същата година стартира двугодишен експеримент , според който 2000 граждани получаваха 560 евро на месец (при 3500 евро среден доход в частния сектор). Социалният експеримент, който правителството прекрати от януари 2019-а, трябваше да намали броя на държавните служители, да редуцира бедността и да увеличи заетостта.

Година по-късно – от юни 2020-а, Испания реши да експериментира. 850 000 семейства – общо 2.3 млн. души, които живеят с под 230 евро на месец, получиха до 1015 евро помощ. Строгите критерии за достъп до помощта и голямата бюрокрация обаче попречиха тя да стане „универсална”. В края на 2021-а правителството на автономната област Каталуния обяви, че ще въведе двугодишна пилотна програма от края на 2022 г. Кабинетът на Пере Арагонес се закле, че тя действително ще бъде универсална и ще обхване 5000 каталунски граждани, независимо от доходите им. По предварителна информация основният базов доход ще бъде между 900 и 1350 евро на месец.

Идеята не е от вчера

Исторически погледнато дебатът за универсален базов доход под една или друга форма се води от поне пет десетилетия. Идеята, че държавата трябва да се грижи за гражданите си търпи различни вариации през всичките тези години – дали това да бъде под формата на граждански дивидент, социална заплата, национален дивидент, демогрант (безвъзмездна помощ на демографски принцип – бел.р.), отрицателен данък върху доходите и пр. „Малко от тези предложения отговарят на обичайната дефиниция за основен доход и се различават значително едно от друго. Но те споделят една обща философия”, коментира Дейвид Флойд, репортер от Coindesk. Според него темата отново е част от мейнстрийма и това не е изненадващо. „Привържениците отляво го виждат като противоотрова срещу бедността и неравенството. За дясно ориентираните неговата привлекателност е свързана с повишаването на ефективността на социалната държава”, пише авторът.

Новата формула за щастие – да живееш, без да работиш

В европейските училища и университети се води широк дебат за това защо е отговорност на правителството да осигури за всички. Младите хора спорят и убеждават един друг (и себе си), че животът без материални грижи е тяхното утре. Те са изкушени от идеята, че жилищата, храната (здравословна храна, разбира се, направена с устойчиви технологии) и, разбира се, достъпът до интернет трябва да бъдат гарантирани от ЕС. Откъде ще дойде или кой ще го произведе са въпроси, които никой не си задава. Това пише в статия за списание IQ  Елена Леонтьева, президент на Литовския институт за свободен пазар (LFMI). Според нея новата формула за щастие – да живееш, без да работиш, напомня на един позабравен комунистически принцип „от всеки според възможностите, на всеки според нуждите“.

Апологетите на универсалния базов доход се позовават на социалните експерименти в САЩ, Финландия и Испания. Хората, които получиха безусловни облаги, освободени от грижата да работят и да печелят, подобриха психичното си здраве. Но задават ли си въпроса откъде идват парите, пита Леонтьева. Според нея ще са необходими все повече и повече пари за поддържането на социалната програма, което ще засили данъчният натиск върху онази част от обществото, която работи и създава богатство. „Какъвто и да е източникът на универсалния основен доход, в крайна сметка няма да има създаване на богатство , така че рано или късно няма да има какво да се яде. Толкова за обещаната устойчивост”, категоричен е авторът.

Разпределението на ресурсите на пазара ще бъде осакатено; на хората ще им липсва това, от което се нуждаят. Безусловният доход ще постави цялата човешка икономика в хаос. Но какво да кажем за справедливостта? Експеримент, който осигурява безгрижен живот на някои и прехвърля тежестта на осигуряването му върху други, всъщност не издържа на изпитанието на справедливостта. Класическото определение за справедливост е „да дадеш на всеки дължимото“ , пише в заключение Елена Леонтьева, президент на Литовския институт за свободен пазар (LFMI).

По темата работи Светлана Тодорова-Ваташка