15 откъса от творчеството на Стивън Кинг

Днес майсторът на ужаса Стивън Кинг навършва 69 години. Неговите книги, изпълнени със страховити сюжети, го превръщат в един от най-продаваните писатели на 20 век. Книгите му са издавани в общ тираж от около 100 милиона екземпляра и са преведени на повечето световни езици.

Днес ще ви припомним някои от най-запомнящите се цитати от произведенията му.

***

 „Мисля, че всеки един от нас, хората, е напълно уникален. Всеки със своята болка и със своите удоволствия и радости; никой друг човек не може да го разбере напълно или да изпита точно същите чувства.”

- Из „Гробище за домашни любимци”

***

 „Земята се върти, това е всичко. Можеш да се въртиш заедно с нея или пък да спреш, за да протестираш, в резултат на което да бъдеш изхвърлен от движението й.”

 „Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него.”

- Из „Зеленият път”

***

 „Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!”

„Но всъщност няма какво да се чудя. Нещата винаги се свеждат до две алтернативи: здравата да се заловиш да живееш или здравата да се заловиш да умираш.”

- Из „Особени сезони”

***

 „Малките деца са единствените истински добри човешки същества.”

„Суеверието, подобно на истинската любов, се нуждае от време, за да се разпространи и да бъде отхвърлено.”

„Просто не можеш да поправиш вече стореното. Такава способност може би имаха само боговете, но не обикновените смъртни, което навярно бе за добро. В противен случай до последния си дъх хората биха се опитвали да поправят грешките от младостта си.”

- Из „Сблъсък”

***

 „Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели. Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях си струва да се бориш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти.”

„По-добре не поглеждай назад. По-добре си мисли, че всичко винаги завършва щастливо. Може пък и да е вярно, кой казва, че щастливият край е измислица?... ако животът изобщо може да ни научи на нещо, то е, че щастливият край се среща често, невероятно често, и за това трябва сериозно да се усъмним в умствените способности на всеки, който твърди, че няма Бог.”

- Из „То”

***

 „Мечтите остаряват преди мечтателите.”

- Из „Капан за сънища”

***

 „Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена.”

- Из „Тъмната кула”

***

 „Мозъкът е мускул, който може да помести света.”

- Из „Живата факла”

***

 „Хората не стават по-добри, те стават просто по-умни. Когато станеш по-умен, не спираш да късаш крилцата на мухите, просто си измисляш по-добра причина, за да го правиш.”

- Из „Кери”

***

„Адът не е нищо в сравнение с яростта на измамена жена.”

- Из „Живата факла”

***

„Ако си дете, се учиш да живееш; Възрастните се учат да умират.”

- Из „Кристин”

***

„Ангелите може и да се спасят от вечни мъки, но хората са по-малко щастливи създания и за тях адът е винаги близо.”

- Из „Очите на дракона”

***

„Когато си на 5 годинки и се удариш, надаваш такъв вой, че да разбере целият свят. На 10 само хленчиш. Но станеш ли на 15, вече си се научил да похапваш от отровните ябълки, които растат на дървото на болката. Мъчиш се да задушиш плача, като захапваш здраво стиснат юмрук. Кървиш, но отвътре”.

- Из „Гняв”

***

„Къде отива проклятието, след като прокълнатият накрая умре? По дяволите, със същия успех би могло да се попита къде отива последният дъх на умиращия. Или душата му. Заминава. Отива си. Надалече, надалече, надалече.”

- Из „Проклятието”

***

„Хората не стават по-добри, те стават просто по-умни. Когато станеш по-умен, не спираш да късаш крилцата на мухите, просто си измисляш по-добра причина, за да го правиш.”

- Из „Кери”