Как ще ги стигнем китайците?

Няма нищо чудно в тревогата, която администрацията на Доналд Тръмп изпитва във връзка с Китай. Проблемът е, че е закъсняла. Докато САЩ не можеше да откъсне вниманието си от Близкия изток, още през 2014 година един гигант официално се утвърди в Далечния. МВФ оцени тогава американската икономика на 17,4 трилиона долара, а китайската на 17,6. MarketWatch написа: „Няма лесен начин да се каже, затова ще караме направо – вече не сме номер едно.“ Наистина не е лесно, защото икономическото върховенство е едва ли не част от националната идентичност на американците в последния един век.

Най-страховитото е, че Китай има четири пъти по-ниска производителност на труда от САЩ. Което означава, че ако станат само два пъти по-производителни, китайците ще станат два пъти по-голяма икономика от Америка. А ако се изравнят с американската производителност, биха били четири пъти по-големи от американците. Покачването на производителността на труда обаче е сложна задача. Китайците имат нужда от максимална технологична модернизация, за да настигнат „развития свят“ по този показател.

Затова Пекин си е поставил отдавна за цел да се превърне в лидер в научните изследвания и иновациите. Без да направи това, Китай няма да може да реализира „скока“ към световна суперсила. В 21 век, без мобилни мрежи и изкуствен интелект, няма значение колко бетон и желязо можеш да излееш (а Китай може да излее много – само погледнете инициативата „Един пояс, един път“). Изглежда целта е вече почти постигната. Според доклада на Японската агенция за наука и технологии от 2017 година, Китай вече води в четири от осемте основни научни полета – компютърни науки, математика, материалознание и инженерство. САЩ все още стои начело в останалите четири – физика, екология, биология и клинична медицина.

Американското правителство вече многократно в последните години е спирало сделки за придобиване на американски компании от китайски инвеститори. Миналата година Тръмп спря сделката за продажба на Lattice Semiconductors

През пролетта на тази година Доналд Тръмп нареди на Комисията по чуждестранни инвестиции да направи разследване и да установи дали и по какъв начин американското технологично превъзходство е застрашено от политиките на Китай. Комисията откри смущаващи факти. Най-напред, Китай субсидира свои компании, за да изкупуват американски конкуренти и да се възползват от технологичните им постижения. Второ, всяка западна компания, която иска да оперира в Китай, задължително трябва да направи съдружие с китайска компания и съответно – да сподели интелектуалната си собственост и индустриалните си тайни. Каквото не може да се купи или доброволно да се предаде, може да бъде откраднато. Затова на трето място, Китай се занимава с индустриален шпионаж в невиждан мащаб. Концепцията е проста, но съвършена. След като копира или открадне американска технология, Китай прави това в което е най-добър – намира начин да я възпроизведе по-евтино и по-ефективно. Това вече се случи с американските, европейските и японските фирми за високоскоростни влакове, които предадоха технологията си в замяна на достъп до пазара и много скоро след това бяха изместени от китайски конкуренти, които предложиха същите проекти на по-ниска цена. Подобно нещо, все по-успешно, прави и Huawei със смартфоните. На последно място, Китай работи активно в СТО, за да налага своите интереси при стандартизирането на определени технологии; междувременно всички държави, които искат да получават инвестиции по „Един път, един пояс“, ще трябва да приемат китайските стандарти.

Американското правителство вече няколко пъти в последните години е спирало големи сделки за придобиване на компании от китайски инвеститори. През 2016 Барак Обама спря придобиването на Aixtron от Fujian Grand Chip Investment Fund. Миналата година Тръмп спря сделката за продажба на Lattice Semiconductors, а в началото на тази година Xcerra също не бе придобита от китайски инвеститори. Дори на сингапурския Broadcom не бе разрешено да купи американския Qualcomm под предлог, че новите собственици няма да инвестират достатъчно в изследвания и САЩ може да изостане от Китай в разработването на 5G мрежи. Действията на Вашингтон не се спират до там.

Прави впечатление, че повечето компании, таргетирани от китайците подобно на гореспоменатите, работят в областта на полупроводниците. Причината е, че за Китай е от стратегическо значение да намали зависимостта си от внос на такива ключови за технологичното производство материали и най-вече на силиций. Заплахата от търговска война със САЩ още повече подтиква китайците да се опитат да затворят производствения цикъл и да станат самостоятелни. През пролетта Тръмп забрани на американските компании да продават компоненти на ZTE заради обвинение, че нарушават санкциите срещу Иран и им продават непозволено оборудване. Затова този месец Си Дзинпин говори на откриването на конференция на китайската академия на науките и наблегна именно на необходимостта Китай да стане самодостатъчен в областта на високите технологии.

Но войната, макар и неизбежна, не е толкова „лесна за спечелване“ колкото мисли Тръмп. Неговите икономически съветници вече работят в няколко посоки, за да подсигурят водачеството на Америка. Те искат да разширят правомощията на Комисията по чуждестранни инвестиции, за да може тя да спира изтичането на всякакви технологии с потенциално военно приложение; да разработят собствена държавна индустриална стратегия, която да отговори на китайската; и да приложат максимален търговски натиск срещу китайските компании, които копират и крадат американска технология. Всякакви подобни стратегии срещат ограниченията на реалността.

Първо, трябва да се вземе предвид, че държавното планиране на иновациите е последното нещо, което си струва да бъде заимствано от Китай. Държавното планиране обикновено убива иновациите и конкуренцията. Не индустриалната стратегия е двигателят зад Baidu, Alibaba, Tencet и Lenovo. Te всички са създадени и управлявани от частни предприемачи, чиято визия е много по-сходна с тази на Силициевата долина, отколкото на китайските комунистически плановици. Тяхното бурно развитие се дължи именно на факта, че са намерили нови ниши, свободни от държавна регулация, в които държавните предприятия не оперират.

Второ, американското технологично лидерство не бива да се взима за даденост. От гледна точка на историята, последните няколко десетилетия на тотална американска доминация са по-скоро аномалия. Обикновено новите технологии винаги се разпространяват бързо (чрез копиране и кражби) и лидерството по-скоро зависи от способността да продължиш да откриваш, отколкото ревниво да пазиш тайните си.

И накрая, може би най-важното – много е трудно да се определи кои технологии имат военно приложение. Например по време на Студената война, през 1973 година, СССР купува шлайф машини със сачмени лагери от САЩ и правителството одобрява безобидната сделка. Няколко години по-късно, съветските учени намират приложение на същите лагери в ракети с прецизно насочване. Китайската империя, която първа е открила чая и барута, ревниво е пазила тайната на култивирането на чай, но барутът от своя страна не им се сторил важен, освен за правенето на фойерверки. Така европейците го взели от тях и им показали смъртоносното му приложение в Опиумните войни.

Дори за тотален лаик в технологиите е лесно да си представи как мобилните мрежи, 3D принтерите и изкуственият интелект могат да имат военно приложение – да насочват ракети, да произвеждат муниции, да хакват чуждите оръжия. Това поколение технологии ще бъде все по-тясно обвързано с националната сигурност на държавите. Дори мудният Европейски съюз разбира това и от няколко години усилено санкционира Microsoft и Apple, за да даде глътка на въздух на собствените си компании. Ако днес суверенитетът зависи от притежанието на ядрено оръжие, утре може би ще зависи от притежанието на изкуствен интелект. Държавите и съюзите ще се стремят все повече да затварят технологичния си производствен цикъл и ако това се случи, то ние навлизаме в нова Студена война и нова надпревара във въоръжаването. Какъв ще бъде изходът от нея и как ще коригира световния ред е много рано да се каже. Но не е изключено в рамките на своя живот да станем свидетели на подписването на споразумения за „използване на мобилните 5G за мирни цели“ или „конвенция за неразпространение на изкуствен интелект“