Виновна ли е географията

Manager News

Известният икономист Бранко Миланович сподели преди месеци в блога си мнението, че лоша география е причина за социално-икономическата недоразвитост на Балканите. Планинският релеф и отвореността на Балканите от север и изток към вражеска атака обуславяли по-ниското материално благосъстояние на населението, съответно в някакъв смисъл са причина за вътрешната нестабилност на региона.

Миланович е американец от сръбски произход и е световен авторитет в изследването на неравенството, включително в древността. Но в географския си подход към бедността и слабото развитие на Балканите той греши, като волно или неволно повтаря проповедта на американския ястреб Робърт Каплан. Според Каплан, Балканските земи са обречени да са бедни заради планините и обширната площ, дала място на различни национални държави, които не могат да образуват империя.

В своя анализ Миланович се връща доста назад в историята, но мълчи за внимателно проучения от археолозите период на неолитизация на Европа, когато тъкмо заради географията земите на Балканите стават най-развити в Европа. Искрата от Плодородния полумесец, прехвръкнала около 9000 г. пр. Хр., се прехвърля в Анатолия, а оттам през Егейските острови към Балканите. В земята, която по-късно е Тракия, Гърция, България и Сърбия, се заселват първите културни хора на Европа.

Там те срещат благоприятна география. В продължение на две или три хиляди години те създават цивилизация, която бавно прониква в дивата Западна Европа. На специалистите са отлично познати селищните могили с богата керамика и култови предмети, дали името на периодизацията на онези ранни епохи – Караново в България и Винча в Сърбия. Тази неолитна и енеолитна цивилизация достига върха си във времето на златното съкровище от Варна, което е най-старото, и с разнообразието си единствено, преди светлината да намалее в Епохата на бронза. 

Тази земеделска цивилизация на Балканите създава много рано (6500 г. пр. Хр.) планирани поселища край реки, удобни хълмове или на морския бряг. Бедата й е, че дървото е единственият й източник на енергия. Още през 80-те години на миналия век археолози локализираха край с. Дуранкулак първата известна екологична катастрофа, причинена от човешка дейност. За изсичането на горите допринася металургията, вероятно местно откритие, тъй като металите – мед и злато, се топят в пещи. Разбира се, има и други, климатични теории за мистериозния упадък на първата европейска цивилизация.

Точно така, европейската металургия възниква на Балканите – тук може да се доверим на румънския учен Мирча Елиаде. Бранко Миланович греши, че географията на Балканите е универсално неблагоприятна за социално-икономическо развитие: как тогава да обясним, че хилядолетия наред хората на Балканите са по-развити от Западна Европа? Да – именно географията, разнообразният терен, прави това древно развитие тук възможно: планините с руди, гъстите гори, добрите почви и води на Балканите.

Наскоро в Туитър историци споделиха следната карта на европейското най-ранно развитие. https://pbs.twimg.com/media/DeqzxG-VAAInHc7.jpg

Далеч по-притеснителен от научната грешка е политическият извод, който се прави на нейна основа: Балканите са място на слаби държави, които трябва да се контролират от империя. По пътя на географския детерминизъм вървят и руски историци като Лев Гумильов, чийто модел на етногенезиса го доведе до заключението, че Българското царство, доминиращо през дълги периоди в Източна Европа, е химера. Сръбското кралство също е било на гребена на развитието в Европа, известна ми е внушителната културна дейност на сръбския крал Стефан Душан в Тесалия през 14. век. Във всички случаи, „географията“ на същите тези земи не е попречила на Византия да доминира в културно отношение в Европа за цяло хилядолетие.   

Това, което се опитва да прикрие географският детерминизъм на Миланкович е историята: зверството на Османската империя. Враждуващата религия унищожава високите културни постижения на Византия и България, разрушава носителите на държавността – съсловието на царе и благородници, и оставя местното население да се бори за религията и езика си. След инвазията на османците, християнските Балкани изживяват демографски колапс. Изграждането на национални общества тръгва от нулата. 

Вероятно експанзията на османските турци на северозапад също е свързана по някакъв начин с географията – с историческите климатични и екологични цикли. Но тук вече говорим за историческа география от друг порядък. А географският детерминизъм на бедността за пореден път трябва да се отхвърли като ненаучен. Все пак не друг, а Адам Смит отбеляза, че страните с бедни природни ресурси отрано развиват усета си за търговия и занаяти.      

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Никола Саркози влезе в затвора
Дигиталното евро – новата основа на европейската финансова инфраструктура
Представители на банки: Поколението Z напуска сектора в търсене на предприемачески възможности
Санае Такаичи: Новото лице на властта в Япония
Новата икономика: AI трябва да бъде благодат за развиващите се пазари, но някои инвеститори не са убедени
Васил Терзиев предлага актуализация на столичния бюджет
Борсовият индекс SOFIX стана на 25 години. Кои бяха първите компании в него?
Самолет кацна аварийно в САЩ, след като мистериозен обект счупи предното му стъкло