Правилата за любовта според Елиф Шафак

Елиф Шафак е най-четената писателка на Турция, утвърден автор на 12 книги, сред които „Любов”, „Копелето на Истанбул” и „Чест”.

Тя започва да се интересува от суфизма, когато е на около 20 години и е студентка. Този ѝ интерес се проявява във всички нейни творби. В романа „Любов“ тя разглежда темата за суфизма, разказвайки за любовта между американска домакиня еврейка и модерен суфист, който живее в Амстердам. Тяхната необичайна история е разказана едновременно с тази за невероятната духовна връзка между Руми и Шамс от Тебриз. Шафак споделя в интервю пред Гардиан, че „колкото повече четеш за суфизма, толкова повече трябва да се вслушваш. С времето се привързах емоционално. Когато бях по-млада, не се интересувах от това да разбирам света. Исках само да го променя чрез феминизъм, нихилизъм или природозащитничество. Но колкото повече четях за суфизма, толкова повече забравях какво съм научила, защото това прави суфизмът с теб – кара те да изтриеш всичко от съзнанието си, на което си бил научен и в което си сигурен. И след това започваш да мислиш отново. Но този път не със съзнанието си, а със сърцето си.“

В следващите редове ще ви представим някои от нейните възгледи за любовта…

„Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов се стремиш - духовна или материална, божествена или земна, източна или западна. Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода, а влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА!“

„Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: “ Пази се от прекалено въодушевление!”, докато любовта казва “О, карай! Престраши се!” Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие несметни богатства.“

„Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.“

„Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да го познаем истински.“

„Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.“

„Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който ти самия се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен на всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.“

„Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.“

„Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да бъде меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други стават по-непреклонни и отпреди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си така, че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.“