Доверието в президент, парламент и правителство в края на мандатите

Исторически високи нива на недоверие към президента и традиционно високи нива на недоверие към парламент и правителство - това е равносметката от завършващия мандат, според социологическия портрет, който по традиция прави "Галъп интернешънъл".

Парламентът трайно се ползва с положителни оценки сред около и под 20 на сто от пълнолетните българи и с негативни - сред над 70 на сто. Малко по-благоприятно е картината по отношение на правителството - с около и под 30 на сто средни позитивни оценки в последните месеци и около и над 60 на сто - негативни.

По нива на доверие отиващите си парламент и правителство изглеждат по-добре в сравнение с мандата "Орешарски", но без ентусиазъм в подкрепата, какъвто имаше в първия мандат на Борисов, коментират социолозите.

В последните месеци преди президентските избори доверието в президента се е колебаело в дялове около една четвърт от запитаните, а недоверието - около две трети. Подобна трайна негативна ситуация в показателите за одобрение на президента за последно е била фиксирана в края на мандата на президента Желю Желев, припомнят от "Галъп". Сравняването на различни мандати обаче трябва да се съобразява с факта, че в различните исторически периоди ситуацията се различава съществено, уточняват изрично от агенцията.

Мандатът на президента Плевнелиев се разви на фона на сложна политическа обстановка и това явно беше неблагоприятно за популярността на институцията, коментират социолозите.

Първият осезаем спад в доверието към президента е констатиран през 2013 г.. Тогава Росен Плевнелиев подкрепи едната от страните в мащабната обществена дискусия по повод протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски и загуби подкрепата на отсрещната страна, припомнят от агенцията.
През есента на 2015 г. беше проведен референдум за въвеждане на електронно гласуване, който беше иницииран с основното участие на президента Плевнелиев. Може би това беше едно от обстоятелствата, довели до временен спад в недоверието, смятат анализаторите. Допълнителна роля според тях явно е изиграл и фактът, че в провелите се успоредно с референдума местни избори е спечелила ГЕРБ - партията, която издигна Плевнелиев, въпреки че в хода на мандата между него и ГЕРБ са се проявявали различия.

В месеците от края на мандата вицепрезидентът Маргарита Попова се ползва с двайсетина процента положителни оценки и с над 60 на сто отрицателни.

Помолени да изберат между доверие и недоверие в дадена институция, българите продължават да декларират по-скоро негативни оценки - често дори и по инерция.

В по-голямата част от мандата доверието в парламента и правителството запазва относителната стабилност.

Победата в местните избори от есента на 2015 г. е дала психологически "бонус" подкрепа за властта, респективно за правителството. Загубата в президентските избори през есента на 2016 г. пък е подействала обратно и явно се  е отразила негативно и на личния рейтинг на премиера. Бойко Борисов започна новата година с 25 на доверие и с 61 процента недоверие, отбелязват от агенцията.

Според демографския анализ доверието във властта е закономерно по-високо в групите с по-високи доходи и образование. Неодобрението към парламента е повсеместно, но това не е новост в българския политически процес, посочват от "Галъп".