Ефектът на ограниченията върху потребителската кошница на българите

Бизнес под ключ и строги забрани за физическа близост между хората. С това се сблъска населението ни от началото на пандемията от Covid-19. Драстичните рестрикции обаче повлияха и върху потребителската кошница на българите. Това стана ясно от думите на икономиста от Института за пазарна икономика Калоян Стайков в ефира на БНР.

"В голяма степен потребителската кошница не е много по-различна, но се наблюдават сериозни промени в някои групи потребителски стоки. Естествено е, когато имате по-малко социални контакти, работата се извършва от вкъщи, вместо от офиса, започвате да намалявате разходите за дрехи, текстил, облекло, обувки. Всъщност, това са стоките, които са най-силно засегнати. Това се дължи на затворените магазини през няколко месеца от изминалата година", поясни Стайков. 

По думите му, другият голям спад се наблюдава при автомобили, автомобилни горива, смазочни материали, резервни части. Причината – когато хората не пътуват, тези разходи намаляват. 

През 2020 г. обаче се увеличили ремонтите, правени са допълнителни покупки за битова техника, фармацевтични медицински стоки, неща от първа необходимост и естествено – компютърна и комуникационна техника, тъй като част от работата и образованието се изнесоха онлайн, разказва итокомистът. 

"Всъщност първоначалните очаквания за кризата бяха много по-сериозни, докато видяхме, че ефектът върху пазара на труда и върху възнагражденията не беше толкова силен, колкото се очакваше. За миналата година наетите средно са намалели с около 68 хиляди души. Докато при възнагражденията продължава да се наблюдава увеличение и то сериозно, въпреки че някои от по-високите бонуси са ограничени. Възможността за отлагане на плащания по главници и лихви по търговски кредити към банките и допълнителни мерки, бяха насочени именно към подкрепа на потреблението. От тази гледна точка ефектът върху потреблението не беше толкова силен, колкото се очакваше", каза още Стайков. 

Според него, икономиката започва лека-полека да се възстановява. "Шокът от миналата година беше много рязък и беше концентриран именно през пролетта. След това обаче видяхме, че и международната търговия, и индустрията започнаха да се възстановяват, товарният транспорт също. И лека-полека икономиката започна да преодолява този пролетен шок, а пък следващото затваряне през есента не удари толкова негативно икономиката – всички бяха по-подготвени вече", припомни Стайков събитията от миналата година. 

Икономистът прогнозира, че следваща криза не е изключена – даже напротив. "Възстановяването вече се прогнозира да е малко по-бавно, отколкото се очакваше. Виждаме, че в някои страни се наблюдават тенденции на забавяне на икономическата активност, които са свързани със самата пандемия, отколкото с друго", добави Стайков.