Сватбите отново са на мода

В цяла Европа през последните десетилетия младите хора все по-често предпочитат съжителство на семейни начала. България не прави изключение и най-вълнуващият въпрос „Ще се омъжиш ли за мен?” днес се задава по-рядко, отколкото във времената, когато родителите на днешните младоженци са мислели за собствената си сватба.

От известно време минаването под венчило все пак си връща част от позагубената масовост, но има и тревожни тенденции – броят на разводите е голям, а над 50% от децата са родени в не твърде изяснената правна област на съжителството без брак, предаде bTV.

Последните данни на Евростат за ЕС датират от 2015 г. Литва е абсолютен лидер със 7,5 брака на 1000 души, следвана от Румъния със 7, Германия – с 5 и т.н. Средното за евросъюза са 4,3 брака на 1000 души, като България е малко под това с 4. Зад нас са държави като Испания и Словения.

За сравнение, през 1965 г. браковете са били двойно повече – средно 7,8 за 1000 човека.

По-новите данни на НСИ все пак показват малко по-добра картина – от 21 167 брака в България през 2012 г., към 2017 г. вече говорим за 28 593.

Евростат отича почти 6-кратен скок на броя на извънбрачните деца у нас за 30 години. Докато през 1986 г. процентът на извънбрачните деца у нас е бил около 10%, през 2016 г. той достига 59%. В това отношение ни изпреварва само Франция.

С развиването на цивилизацията все по-важен става индивидът и все по-малко важна става неговата семейна принадлежност – в традиционните общества е фатално важно от кой род си. Това посочи в студиото на „Тази сутрин” социалният антрополог Харалан Александров.

По думите му България се проявява като средноевропейска държава – у нас човек от средната класа може да оцелее икономически и без да е минал под венчило. „В по-бедните общества и в по-традиционните общества институцията на брака гарантира социалния статус на жената, която е по-уязвима в тези общности, както и легалният статус на децата”, обясни той.

По думите му „от гледна точка на качеството на човешките отношения, които са фатално важни за израстването на психическо, социално и морално здрави индивиди, няма разлика” между това да дали родителите са женени, или не. Александров допълни, че в католическите държави, където разводът не е приемлив, просто младите спират да се женят.

По думите му у нас през последните години „има нещо като мода” около ритуала на брака: „Този период, в който се държахме така, сякаш можем да живеем без авторитети, без институции и без социална свързаност, за щастие, отминава”.