Бизнесът, правителството и синдикатите се разбраха как ще се борят с последиците от COVID-19

На среща в Министерския съвет представители на бизнеса, правителството и синдикатите сключиха Национално тристранно споразумение за преодоляване на икономическите и социалните последици от кризата с коронавируса. Целта на споразумението е преодоляването на националните дисбаланси - бизнес среда, икономика, демография, пазар на труда и социална защита. Всички мерки от него ще бъдат изпълнявани през следващите 6-8 месеца. Те ще се реализират като законодателни промени, както и като реформи.

"Изработени са решения по пакет от антикризисни мерки", каза вицепремиерът Марияна Николова.

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев определи тристранното споразумение като "историческо". "Стигнахме до извода, че трябва да бъдем модерни работодатели и синдикати, да има един добър социален диалог, разбрахме се да заровим томахавкатите. Успяхме да постигнем ксонсенсус по много теми, направихме компромиси за много неща - нещо, което мисля, че не е правено в България", заяви Домусчиев. Според него национален приоритет трябва да е влизането на България в ОИСР, Шенгенското пространство и чакалнята на Еврозоната.

Другите приоритети трябва да са борба със сивата икономика и корупцията, демонополизацията и картелите. Разработване на стратегия България 2030 за подпомагане на индустрии у нас, които имат конкурентни предимства сред останалите в ЕС. Ускорено изграждане на е-управление, ограничаване и намаляване на административната тежест над бизнеса, облекчаване на дейността на малките и средни предприятия.

Министърът на енергетиката и на икономиката Теменужка Петкова благодари на социалните партньори за конструктивния диалог и допълни, че от това как ще се развива енергетиката, зависи доколко конкурентоспособен ще бъде българският бизнес.

"Приехме разработването и приемането на енергийна стратегия на България до 2030-а с хоризонт до 2050-а. Този документ ще даде ясната визия за това какво ще се случва в сектор "Енергетика", пречупено през призмата на европейската зелена сделка. Договорихме се за разработването на ясна визия за бъдещето на Маришкия басейн, комплексът, който е енергийното сърце на България, свързан с развитието на въгледобива, производството на ел. енергия. До голяма степен именно този комплекс гарантира енергийната сигурност на страната. Безспорно друга важна тема е пълната либерализация на пазара на електрическа енергия в България, защото години наред сме една от последните страни членки на ЕС, която не го е сторила, но имаме ангажименти, които трябва да спазим. Либерализацията ни ще мине през няколко фази, като срокът е между 3 и 5 години. Българският потребител трябва да бъде максимално защитен, защото сме едни от първенците по енергийна бедност в ЕС", посочи министър Петкова.

"Работодатели, синдикати и правителство се споразумяхме по много важни въпроси, за които бизнесът отдавна алармира", каза от своя страна председателят на АИКБ Васил Велев. По думите му, се очаква пазарният сегмент "ден напред" да стане факт до края на годината. И изтъкна, че е важно да се уредят взаимоотношенията между държавата и ТЕЦ-овете "Марица – Изток" 1 и 3. Настояването на бизнеса е въпросните централи да участват в търг за капацитети, както и да предоставят електроенергия на добри цени както за бизнеса, така и за бита.

Икономическият министър Емил Караниколов настоя, че тристранното споразумение е със статут на национални приоритети – работници, работодатели и правителство. 

"То засяга много теми – бизнес, икономика, социална защита, образование, демография, и др. задължения, които съвместно трябва да изпълним", посочи той и обяви, че правителството е приело решение за увеличаване на капитала на ББР със 140 млн. лева, във връзка със стабилизирането на ПИБ. "До десетина дена ще има допълнителна информация за това", каза министър Караниколов.  

"В това споразумение има една важна мярка за стабилизиране на държавните предприятия в сектор "Енергетика", както и да се проследи дефицитът в НЕК и да се изготви план за компенсиране", коментира председателят на КНСБ Пламен Димитров и добави: "Правим нещо сериозно. То е уникално заради хоризонта, който си поставя – за зелената сделка и общия процес на либерализация на енергийния пазар са договорени 5 години". 

Един от най-дългите раздели в новото споразумение е "Демография, образование, развитие". Откроили са се девет важни точки, а Пламен Димитров коментира две от тях. "Едната е за заселване на граждани от трети страни у нас. Вторият момент е да се разработи национална програма за жилищна политика", обясни той. Договорени са и препоръчителни индекси за заплати.

"В България има прекалено много общини и области и тази административна структура създава много проблеми във функционирането на държавата. Това е посока, в която трябва да се работи. В образованието има един раздел, който предлага да бъдат приемани повече студенти в приложните професии, за сметка на други, които очевидно нямат широко приложение. В сегашното всичко е кърпено, преправяно и е твърде отдалечено от живота. Така се създават много проблеми", обясни президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.

Социалният министър Деница Сачева се съгласи с това, че е необходима незабавна промяна.

"Важни приоритети намериха място в споразумението – мълчаливото съгласие, подобряването на средата, механизмът за определяне на минимална работна заплата. Много важно послание е социалните помощи да са обвързани с учене и полагане на труд. Важно е, че образованието ще се свърже с нуждите на бизнеса. В момент когато почти всички държави са объркани и нямат ясни виждания за бъдещето си, България не допусна огромни разходи. Това споразумение създава социален мир в тези условия, което дава добър сигнал за всички инвеститори. Направихме много компромиси, за да се случи това", коментира председателят на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов.